Коледа - част 5

Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие.

Ако небето е звездно, грахът ще има добра реколта.

Ако Коледа е в понеделник, зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни. Есента ще е суха, гроздето няма да е много добро, също и виното. Няма да е добра годината и за кошерите и меда. Най-сполучлива ще е за властници, войводи и

управници.

Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта - дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Да внимават пътуващите по море. Ще има мед и масло в изобилие.

Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта - суха. Ще има грозде и вино в изобилие. Враговете ще печелят успехи в мир.

Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото - ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят. Плодовете и маслото ще са много. Силните ще загубят позиции.

Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето - в изобилие. Князете ще ги хвалят, войниците ще се радват.

Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг. Пролетта ще е ветровита, лятото - с дъжд. Плодовете няма да са много, но ще са хубави. Овцете ще се разболяват. Могат да се очакват природни стихии и бедствия - пожари, земетръси. Възрастните хора да внимават за здравето си.

Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото - сухо, а есента - ветровита. Войниците ще се радват, управниците ще бъдат развенчани. Плодове, мед и добитък ще има в изобилие. Да се пазят младите.

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5 следваща >>

Добави в Svejo

Коледа - част 4

Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите - да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.

На коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.

На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христо, Християн, Християна, Кристина, Радослав и техните производни.

Гадания и предсказания

По пепелта от бъдника се гадае за плодородието.

Който спечели паричката на Бъдни вечер ще бъде жив и здрав през цялата година.

Забрани

Ако две групи коледари се срещат, не е на добре - през лятото ще вали град или друго зло ще сполети. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите.

Същата забрана важи и за русалийските дружини, които ходят през Мръсните дни.

Метеорологични прогнози

Коледният ден показва какво ще бъде времето през годината. "Топла Коледа - нездрава година", казва народът ни и се надява на дълбок сняг и ясни студени дни. Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5 следваща >>

Добави в Svejo

Коледа - част 3

Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома.

От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището - кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.

Пеят се песни за всеки от семейството - от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Пее се на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач… Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари, очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите.

Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно. Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5 следваща >>

Добави в Svejo

Коледа - част 2

През Средновековието в Англия и Франция, коледарите (carols) са били танцьори, съпровождани от песни. С времето значението на тази дума се изменило и е останала само за някои видове песни. Англо-саксонската традиция представлява събирането на малък хор на мегдана на селото, който пее песни, за да развлича минаващите хора. Много от популярните действия на коледарите произтичат от френските и английските традиции.

Коледуване и други обичаи

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари,месо, боб, брашно, вино и др. Коледарите си избират цар, или станеник - млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.  Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5 следваща >>

Добави в Svejo

Коледа

Коледа също позната, като Рождество Христово, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар). В България е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г. В предимно християнските страни Коледа е икономически най-значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи. . На Коледа християните празнуват раждането на Иисус. Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр.  Днес Коледа е и празник, и свещен ден - едно от най-тържествените събития, особено за децата, а за християните - важен ден от християнския

календар. Според годишника на "Енциклопедия Британика" за 1994 г. в света има 1.8 милиарда християни от общото население на Земята около 5.5 милиарда, което ги прави най-разпространеното вероизповедание на планетата. В САЩ християните са 85% от цялото население. Тъй като християните почитат Иисус, раждането му е важен ден за тях. В САЩ седмиците преди Коледа са седмиците с най-много и най-големи покупки в годината. Повечето от търговците осъществяват около 70% от годишния си оборот точно тогава. Според книгата на Даниел Бърстън "Американците", Коледа не е била широко разпространена в САЩ до към 1860 г. През 1876 г. за първи път големият градски магазин на Ню Йорк -"Мейси", остава отворен до 12 часа в нощта на Коледа. През 1874 г. пък за първи път са украсени прозорците на магазина с новогодишни елементи. Традицията да се подаряват подаръци изглежда започва от подаръците, които мъдреците поднасят на Иисус. Според евангелието на Матей в Библията се казва, че когато дошли и видели детето с неговата майка Мария, се поклонили с уважение. Тогава отворили дисагите си и му поднесли подаръци от злато, тамян и смирна. Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5 следваща >>

Добави в Svejo

Бъдни Вечер - част 3

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват  на плодните дървета, за да раждат изобилно. Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят. Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни. Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети. Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. 

Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина - колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището. Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.

Източници: koledata.com , Koledata.page.tl , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Добави в Svejo

Бъдни Вечер - част 2

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

 Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа.

 Прекадяват се и всички помещения в къщата,кошарата, оборът. Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо. Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Добави в Svejo

Бъдни Вечер

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Бъдни вечер (24 декември наричана още Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня, Суха Коледа, Крачун и Неядка) е денят преди Рождество Христово. Дори самото название на Рождественската нощ - Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни. Денят завършва с празнична постна вечеря, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, а в християнството - с раждането на Исус Христос. Кога точно е роден Иисус Христос не е известно, но през 6 век Църквата поставя празника на 25 декември, за да премахне почитането на персийското божество Митра, чието рождение се почита на същата дата. Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник.

Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти.   Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Добави в Svejo