Иисус Христос - част 5

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

В българските църковни и научни издания общоприета форма е Иисус, но в по-популярни български издания много често се среща и формата "Исус", въведена в обращение от протестантските преводи на Евангелията и от историческата и популярна литература от годините на комунизма. Формата "Исус" е подобна на старата руско-църковнославянска форма, поправена през 17 в. от руския патриарх Никон на "Іисус" и заменена след последната реформа (след Първата световна война) на "Иисус". В Русия допълнителната буква "и" става една от най-важните причини за схизмата на староверците.

Източници: Уикипедия ; Koledata.com

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

Добави в Svejo

Иисус Христос - част 4

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

Историчност

Някои учени различават историческата личност Иисус Назарянина от Иисус Христос (Божия син). Науката, която се занимава с теологичните аспекти на Иисус Христос, се нарича христология. Историческият скептицизъм и въобще привеждането на исторически доказателства за Иисус Христос се смята от консервативното православно богословие, както и от консервативната западна теология, за противно на вярата. Достоверността на историческите свидетелства са предмет на спор и до днес. Литературата на тема "християнство" е необозрима, както и мненията и подходите към нея, които стигат до крайности. Като исторически извор от началото на 2 век най-често се цитира римският историк Йосиф Флавий (Йосеф бен Маттитияху), роден през 37 г. в знатно юдейско семейство. В "Юдейското минало" или "Древности" в главата за управлението на Пилат (XVIII. 33), той пише: "По това време живял Иисус, мъдър човек, ако изобщо може да бъде наречен човек. Той извършил удивителни дела и привлякъл към себе си много юдеи и много елини (езичници). Той бил Христос (месия). По донос на първите ни хора Пилат го осъдил на разпъване, но тези, които от самото начало го възлюбили, му останали верни. На третия ден той им се явил жив. Божи пророци предрекли това и много други негови чудеса. И до днес съществуват наричащи себе си християни, които се наричат така по неговото име.

Друг вариант на този текст, който се смята за по-близък до загубения оригинал звучи така: "По това време живял мъдър човек на име Иисус. Той живеел достойно и се славел с добродетелта си. И много хора от юдеите и от други народи станали негови ученици. Пилат го осъдил на разпятие и смърт. Но онези, които станали негови ученици, не се отрекли от учението му. Те съобщили, че той бил жив и им се явил три дни след разпването му. Предполагат, че той бил Месия, за когото пророците предсказвали чудеса." Спорно е авторството на Йосиф Флавий върху въпросния
текст. Има предположение, че текстът е внесен по-късно от преписвач.

Името според православната традиция

В най-старите старобългарски паметници се среща транслитерацията Исоусъ Хрьстосъ както и Иисоусъ Хрьстосъ, но рядко, понеже в ръкописите често употребявани имена и думи се съкращават - в случая ИС, ИСЪ, Исви, Исвъ и съответно Хрьстъ, Хса, Хсоу, Хоу. На иконите задължително се пише гръцката монограма IC ХС. В Речник на Светото Писание, Цариград 1884 г. е написано "Іисус". Продължава >>

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

Добави в Svejo

Иисус Христос - част 3

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

До 30 годишна възраст Иисус живее в дома на Йосиф и майка си Мария в малкия град Назарет. На 12 години отива на празника Пасха в Йерусалим и тълкува Библията сред книжниците в храма. Йосиф е дърводелец и Иисус също е бил дърводелец. Кръстен е (Богоявление (Йордановден) на 30 г.(28 г. след Хр.) в реката Йордан от Йоан Кръстител, след което се отправя в пустинята на 40 дневен пост и е изкушаван там от Сатаната. Започва да проповядва в родната Галилея и събира около себе си 12 ученици - (апостоли). (Христос проповядва повече от 3 години, извършва изцеления и чудеса.) На брака в Кана Галилейска извършва първото чудо, пребивава след това няколко дни в Капернаум, където изцелява сина на един велможа (Йоан 4, 46-54). На 1 април 783 г. (от основаването на Рим), 6 дни преди Пасха (Връбница), влиза заедно с апостолите в Йерусалим, прогонва търговците от храма, проповядва там и предизвиква враждата на юдейските първосвещеници, книжници и старшини, особено на фарисеите. В сряда на 4 април, (Юда) един от учениците му, го предава за 30 сребърника на синедриона. Христос се отправя от Витания, където извършва най-голямото чудо (Възкресение Лазарево (Лазаровден)), в Йеруслаим, за да празнува Пасха с учениците си. При Тайната вечеря извършва тайнството на Евхаристията с хляб и вино. В полунощ отива в Гетсиманската градина край Йерусалим заедно с апостолите Петър, Яков и Йоан (Молитва за чашата; Преображение Господне).

Между втурналата се в градината тълпа е Юда Искариотски - един от апостолите, който целува Христос, което е уговорен знак за разпознаване. Христос е пленен и отведен в двореца на Анна (Аннан), след това при първосвещеника Кайфа, под чието председателство свиканият синедрион осъжда Христос на смърт. Римският прокуратор Пилат Понтийски отначало не желае, но е заплашен с обжалване до Рим и накрая потвърждава смъртната присъда. В петък около 09 ч. (третия час = 06 ч. + 3 часа). Христос, заедно с двама разбойници, е отведен от римски войници и разпънат на кръст на хълма Голгота в Йерусалим. Издъхва след 6 часа около 15.00 ч. (деветия час - виж Библията - Матей 27:46). Приема се, че Исус Христос е починал около 30 г. Двама члена на синедриона - Йосиф Ариматийски и Никодим - получават от Пилат разрешение да снемат тялото от кръста и го погребват в семейната гробницата на Йосиф близко до Голгота. В неделя Христос възкръсва Пасха. Мария Магдалена и други жени Мироносици (Пасха на Мироносиците), отправили се още до разсъмване да помажат тялото на Христос, намират гроба празен. След възкресението Христос се явява първо на Мария Магдалена, а след това и на много свои ученици. На 40-я ден Христос в присъствие на своите ученици се възнася - Възнесение Господне (Спасов ден).  Продължава >>

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

Добави в Svejo

Иисус Христос - част 2

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

История

След смъртта на Ирод Велики Палестина е разделена на четири провинции (тетрархии). В 6 г. на н.е. Юдея и Самария се управляват от прокуратор, назначен от римския император. Населението е етнически разнолико - гръцки градове с еврейски гета в центъра им. Възможно е Иисус да е говорил и на гръцки, макар че Юдея е център на юдаизма и арамейския език. Някои учени твърдят, че иврит все още е бил жив език и арамейският не го е изместил напълно, така че е възможно майчиният език на
Иисус да е бил иврит, а не арамейски. В гръцките градове, разположени по търговските пътища често се случват погроми над евреите, от друга страна самаритяните ограбват и убиват галилейците, които минават на път за Йерусалим през техните територии. Еврейската общност е разделена богати и бедни, на много политически групи и секти. В Талмуда се казва: "Израел падна под робство затова, защото в страната се появиха 24 разновидни секти". Садукеите, начело с първосвещениците, водят мирна политика с римляните и образуват мощна социална група. В Йерусалим има 20 хиляди свещеници, освен това много левити - служители в храма, при население 120-150 хиляди души. Първосвещениците в Юдея събират огромни данъци. Голяма юдейска секта са набожните фарисеи, фанатично вярващи в идващия месия, който ще ги освободи от римско робство. 

Появяват се най-различни лъжемесии и пророци, което води до чести народни вълнения, потушавани жестоко от римляните. Йосиф Флавий пише, че веднъж в Йерусалим са били разпънати на кръст общо 2 000 души. Възникват терористичните организации на зилотите и сикариите, които започват борба на живот и смърт с римляните и техните помагачи. В такава обстановка, стигаща до междуособни войни, идва от далечна Галилея в Йерусалим Иисус. Укорявяйки юдеите и свещениците в проповедите си и изпъждайки търговците от двора на храма, той се намира в смъртна опасност.

Живот и учение според древни текстове

Според четиримата Евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан (канонично евангелие) и множеството апокрифи Иисус Христос е известен на Дева Мария от архангел Гавриил (Благовещение) и роден (Рождество Христово) в г. Витлеем, в областта Галилея в северна Палестина. Най-често наричаните рождени дати са 754 и 749 г. след основаването на Рим (753 г. пр. н.е.). Младенецът е обрезан по еврейски обичай (Обрезание Господне)на 8-я ден след раждането му и е наречен Иисус. На 40-я ден Богородица и Йосиф го въвеждат пак по стар обичай в храма (Сретение Господне). Продължава >>

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

Добави в Svejo

Иисус Христос

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

Иисус Христос или Исус Христос 4 г. пр.н.е. - 29/36 г. сл.н.е., известен още като Иисус от Назарет или Иса (на араб.), е едно от трите лица на Бога в християнството и пророк в исляма. Името Иисус е гръцката форма на арамейското име Йешуа (Спасител), а Христос е гръцки превод на Машия (Месия - Помазаник или Божи Избраник). Помазването на даден човек е символ на това, че Святия Дух идва върху този човек и го прави способен да извърши делото дадено му от Бога. Много хора в Библията са наречени Хриатос - помазаници на Бога: Давид,Саул, Навуходоносор и др.
Всичко това кулминира в личността на най-великия Божий помазаник - Иисус.

Основен източник на информация за живота и учението на Иисус са четирите канонични евангелия на Новия завет: на Матей, Марко, Лука и Йоан. Повечето библейски изследователи и историци са единодушни, че Иисус е еврейски учител от Галилея, считан за лечител, кръстен от Йоан Кръстител, обвинен за противодържавна дейност срещу Римската империя и по заповед на римския прокуратор Пилат Понтийски осъден на смърт чрез разпъване на кръст. Тъй като евангелията не са написани непосредствено след смъртта на Иисус, малцина учени поставят под въпрос историческата личност Иисус. Християнското гледище за Иисус (обект на христологията) е разностранно и сложно. Иисус Христос се почита от мнозинството християни като Син Божи,

Въплъщение на Словото Божие и Второто лице на Светата Троица, изпратен да донесе спасение и помирение с Бога чрез изкупление на човешките грехове. Нонтринитаристичните християни приемат редица други интерпретации относно божествеността на Иисус. Християните вярват, че Иисус е роден от девица, разпнат е и е погребан в гробница, възкръснал е на третия ден от смъртта си и се е възнесъл в рая, където ще седи отдясно на Отца до деня на Второто пришествие. Наред с това се вярва, че е извършил редица чудеса, изпълнявайки библейските пророчества. В исляма Иисус (на арабски Иса) е един от най-обичаните и важни пророци, носител на божествените писания и Месия.  За разлика от християнството обаче, мюсюлманите не вярват в разпването и божествения произход на Иисус. Според исляма Иса е жив на небето  и ще се върне на земята като Месия, придружен от Махди, след като земята се потопи всецяло в грях и несправедливост.  Продължава >>

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

Добави в Svejo

Бъдни Вечер - част 2

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

 Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа.

 Прекадяват се и всички помещения в къщата,кошарата, оборът. Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо. Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Добави в Svejo

Игнажден 2

<< предишна  1 l 2  следваща >>

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го "пазят". Този ритуал може да се свърже и с много характерната Коледно-Новогодишна обредна традиция да се месят специални хлябове. Тяхното оформление е образна благословия за благоденствие и плодородие през новата стопанска година, която започва от Игнажден, според народното вярване.

Игнатий Богоносец

Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (10 век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Против това предание е свидетелството на св. Йоан Златоуст, който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа "в плът". Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си” , а не такъв, който е носен от Бога .За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото мъченичество, че св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на гонението при император Домициан (81-96). Друго, известно за него, е сведението на църковния историк Сократ, според когото свети Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пение - по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.

Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазеният разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. Поликарп Смирненски, св. Ириней Лионски и Ориген. Православната църква празнува неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква – на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Свети Климент” в Рим.Св. Игнатий е автор на седем послания, писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни поместни църкви (Ефеската, Магнезийската, Тралийската, Римската, Филаделфийската и Смирненската), а седмото - до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на II век, а в началото на 4 век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес. Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.  

Източник - Koledata.com

<< предишна  1 l 2  следваща >>

Добави в Svejo

Игнажден

<< предишна  1 l 2  следваща >>
 

В българската традиция Коледно-Новогодишните празници започват от 20 декември, най-популярен като Игнажден.Празникът се нарича още   "Игнат", "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден"Какви са празничните ритуали и вярвания в този период?

Християнското название Игнажден идва от почитания в източноправославната традиция свещеномъченик Игнатий Богоносец. От този ден започват родилните мъки на Света Богородица. Затова обредните песни разказват "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Божича…" Народното название Божич се ползва в някои райони за нощта на Рождество Христово и следващия ден. Но ако проследим обредите и народните вярвания за празника Игнажден, ще разпознаем под християнския пласт следи от древния култ към слънцето. Съвременният астрономически календар отбелязва деня на зимното слънцестоене на 22 декември. В народните представи, обаче, слънцето завършва своя път към зимата на Игнажден и се "обръща" към пролетта. А това означава начало на новия стопански годишен кръговрат. Ето защо във фолклорната култура този момент се смята за начало на новата година. И в ранната утрин на Игнажден някога звучали типични новогодишни поздравления и пожелания: "Да ви е честита младата година!" "На много весели години!". Затова празникът на места се нарича "Млада година", "Млад ден" или "Нов ден".

Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома - огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Затова в различните местни наречия гостът се нарича "спохожняк", "полазник" и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия. Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест - да разрови с клонка жарта в домашното огнище. Но това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята. Затова още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините "Славите ли Млада Бога", има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.  Продължава >> 

Източник - koledata.com

<< предишна  1 l 2  следваща >>

Добави в Svejo