Елените

В действителност елените не могат да летят и нямат блестящи носове, но за сметка на това са отлични плувци и виждат невидимото. Докато помагат на Дядо Коледа да разнася подаръци, сайтът Mlive.com разкрива някои любопитни факти за едни от най-удивителните създания на Земята:

- Един и същ вид ли са северните елени и карибу?
В Северна Америка северните елени често са наричани карибу, но специалистите са на различно мнение относно видовата им принадлежност. Генетична карта, публикувана в сп. "Нейчър клаймит чейндж" за видовете Rangifer tarandus, включващи северните елени и карибу, разкрива миграционните модели на тези бозайници за последните 21 000 години. Оказва се, че те са различни животни, но близки братовчеди.

- Северните елени имат "умни" крачета
Тъй като не могат да сменят ботушките си със сандали, северните елени правят следващото най-умно нещо - възглавничките на краката им през лятото се разширяват и стават "гъбести", подобрявайки придвижването им през "омекналата" тундра, а през зимата се свиват, оголвайки копитата им, за могат животните да се движат през снега и леда, и дори да копаят с тях.

- Женските имат рога
Единствени сред над 45 вида елени, женските на северния елен също имат рога. Мъжките хвърлят рогата си в началото на зимата, а женските - по-късно. Това означава, че Дядо Коледа разчита на дамски впряг.

- Изненадващата съдба на еленските рога
Северните елени сменят рогата си всяка година. Старите рога обаче не се превръщат просто в отпадък, а в лакомство за гризачи и други животни заради изобилието от калций и минерали.

- Елените имат практични палтенца
Палтенцата на елените представляват козина от кухи косми, които улавят въздуха и им осигуряват добра топлоизолация в суровата среда.

- Елените не могат да летят, но могат да плуват
Благодарение на специалните си палтенца северните елени са и отлични плувци.

- Елените мигрират на огромни разстояния
Не всички северни елени мигрират, но тези, които го правят, пътуват на по-големи разстояния от което и да е друго сухоземно животно. Някои северноамерикански елени изминават годишно близо 5000 километра.

- Северните елени виждат невидимото
Изследователи от Юнивърсити колидж в Лондон са установили, че северните елени са единствените бозайници, които виждат ултравиолетовата светлина. Тази тяхна способност подобрява видимостта им в ослепителната арктическа светлина.

- Елените бягат от раждането си
До 90 минути след раждането си еленчето вече е в състояние да тича. Часове след появата си на бял свят то вече може да пробяга няколко километра.

- Удивителното мляко на северните елени
Еленското мляко е сред най-богатите и хранителните, произвеждано от който и да е бозайник на Земята. То съдържа внушителните 22% мазнини и 10% протеини. За сравнение - кравето мляко съдържа само между 3 и 4% мазнини.

Статия - www.vesti.bg

Коледа - част 5

Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие.

Ако небето е звездно, грахът ще има добра реколта.

Ако Коледа е в понеделник, зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни. Есента ще е суха, гроздето няма да е много добро, също и виното. Няма да е добра годината и за кошерите и меда. Най-сполучлива ще е за властници, войводи и

управници.

Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта - дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Да внимават пътуващите по море. Ще има мед и масло в изобилие.

Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта - суха. Ще има грозде и вино в изобилие. Враговете ще печелят успехи в мир.

Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото - ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят. Плодовете и маслото ще са много. Силните ще загубят позиции.

Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето - в изобилие. Князете ще ги хвалят, войниците ще се радват.

Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг. Пролетта ще е ветровита, лятото - с дъжд. Плодовете няма да са много, но ще са хубави. Овцете ще се разболяват. Могат да се очакват природни стихии и бедствия - пожари, земетръси. Възрастните хора да внимават за здравето си.

Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото - сухо, а есента - ветровита. Войниците ще се радват, управниците ще бъдат развенчани. Плодове, мед и добитък ще има в изобилие. Да се пазят младите.

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5 следваща >>

Добави в Svejo

Коледа - част 2

През Средновековието в Англия и Франция, коледарите (carols) са били танцьори, съпровождани от песни. С времето значението на тази дума се изменило и е останала само за някои видове песни. Англо-саксонската традиция представлява събирането на малък хор на мегдана на селото, който пее песни, за да развлича минаващите хора. Много от популярните действия на коледарите произтичат от френските и английските традиции.

Коледуване и други обичаи

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари,месо, боб, брашно, вино и др. Коледарите си избират цар, или станеник - млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.  Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5 следваща >>

Добави в Svejo

Коледа

Коледа също позната, като Рождество Христово, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар). В България е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г. В предимно християнските страни Коледа е икономически най-значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи. . На Коледа християните празнуват раждането на Иисус. Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр.  Днес Коледа е и празник, и свещен ден - едно от най-тържествените събития, особено за децата, а за християните - важен ден от християнския

календар. Според годишника на "Енциклопедия Британика" за 1994 г. в света има 1.8 милиарда християни от общото население на Земята около 5.5 милиарда, което ги прави най-разпространеното вероизповедание на планетата. В САЩ християните са 85% от цялото население. Тъй като християните почитат Иисус, раждането му е важен ден за тях. В САЩ седмиците преди Коледа са седмиците с най-много и най-големи покупки в годината. Повечето от търговците осъществяват около 70% от годишния си оборот точно тогава. Според книгата на Даниел Бърстън "Американците", Коледа не е била широко разпространена в САЩ до към 1860 г. През 1876 г. за първи път големият градски магазин на Ню Йорк -"Мейси", остава отворен до 12 часа в нощта на Коледа. През 1874 г. пък за първи път са украсени прозорците на магазина с новогодишни елементи. Традицията да се подаряват подаръци изглежда започва от подаръците, които мъдреците поднасят на Иисус. Според евангелието на Матей в Библията се казва, че когато дошли и видели детето с неговата майка Мария, се поклонили с уважение. Тогава отворили дисагите си и му поднесли подаръци от злато, тамян и смирна. Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5 следваща >>

Добави в Svejo

Бъдни Вечер - част 3

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват  на плодните дървета, за да раждат изобилно. Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят. Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни. Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети. Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. 

Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина - колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището. Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.

Източници: koledata.com , Koledata.page.tl , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Добави в Svejo

Бъдни Вечер - част 2

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

 Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа.

 Прекадяват се и всички помещения в къщата,кошарата, оборът. Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо. Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Добави в Svejo

Бъдни Вечер

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Бъдни вечер (24 декември наричана още Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня, Суха Коледа, Крачун и Неядка) е денят преди Рождество Христово. Дори самото название на Рождественската нощ - Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни. Денят завършва с празнична постна вечеря, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, а в християнството - с раждането на Исус Христос. Кога точно е роден Иисус Христос не е известно, но през 6 век Църквата поставя празника на 25 декември, за да премахне почитането на персийското божество Митра, чието рождение се почита на същата дата. Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник.

Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти.   Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Добави в Svejo

Игнажден 2

<< предишна  1 l 2  следваща >>

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го "пазят". Този ритуал може да се свърже и с много характерната Коледно-Новогодишна обредна традиция да се месят специални хлябове. Тяхното оформление е образна благословия за благоденствие и плодородие през новата стопанска година, която започва от Игнажден, според народното вярване.

Игнатий Богоносец

Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (10 век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Против това предание е свидетелството на св. Йоан Златоуст, който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа "в плът". Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си” , а не такъв, който е носен от Бога .За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото мъченичество, че св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на гонението при император Домициан (81-96). Друго, известно за него, е сведението на църковния историк Сократ, според когото свети Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пение - по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.

Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазеният разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. Поликарп Смирненски, св. Ириней Лионски и Ориген. Православната църква празнува неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква – на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Свети Климент” в Рим.Св. Игнатий е автор на седем послания, писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни поместни църкви (Ефеската, Магнезийската, Тралийската, Римската, Филаделфийската и Смирненската), а седмото - до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на II век, а в началото на 4 век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес. Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.  

Източник - Koledata.com

<< предишна  1 l 2  следваща >>

Добави в Svejo

Игнажден

<< предишна  1 l 2  следваща >>
 

В българската традиция Коледно-Новогодишните празници започват от 20 декември, най-популярен като Игнажден.Празникът се нарича още   "Игнат", "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден"Какви са празничните ритуали и вярвания в този период?

Християнското название Игнажден идва от почитания в източноправославната традиция свещеномъченик Игнатий Богоносец. От този ден започват родилните мъки на Света Богородица. Затова обредните песни разказват "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Божича…" Народното название Божич се ползва в някои райони за нощта на Рождество Христово и следващия ден. Но ако проследим обредите и народните вярвания за празника Игнажден, ще разпознаем под християнския пласт следи от древния култ към слънцето. Съвременният астрономически календар отбелязва деня на зимното слънцестоене на 22 декември. В народните представи, обаче, слънцето завършва своя път към зимата на Игнажден и се "обръща" към пролетта. А това означава начало на новия стопански годишен кръговрат. Ето защо във фолклорната култура този момент се смята за начало на новата година. И в ранната утрин на Игнажден някога звучали типични новогодишни поздравления и пожелания: "Да ви е честита младата година!" "На много весели години!". Затова празникът на места се нарича "Млада година", "Млад ден" или "Нов ден".

Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома - огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Затова в различните местни наречия гостът се нарича "спохожняк", "полазник" и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия. Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест - да разрови с клонка жарта в домашното огнище. Но това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята. Затова още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините "Славите ли Млада Бога", има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.  Продължава >> 

Източник - koledata.com

<< предишна  1 l 2  следваща >>

Добави в Svejo