Показват се публикациите с етикет Исус Христос. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Исус Христос. Показване на всички публикации

петък, 29 ноември 2013 г.

Дядо Коледа - част 4

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4  следваща >>



"    Венецуела: San Nicolas
"    Германия: Weihnachtsmann или heiligen Nikolaus
"    Бразилия:Papai Noel
"    Дания: Julemanden
"    САЩ: Santa Claus
"    Финландия: Joulupukki
"    Франция: Pere Noel
"    Англия: Father Christmas
"    Исландия: Jolasveinn
"    Италия: Babbo Natale
"    Норвегия: Julenissen

"    Холандия: Sinterklaas
"    Португалия: Pai Natal
"    Румъния : Mos Craciun
"    Русия: Дед Мороз (Морозко) или Санта Клаус
"    Сърбия: Deda Mraz
"    България: Дядо Коледа
"    Швейцария: Christkind
"    Австрия: Christkind (Christ child)
"    Естония: Jouluvana
"    Швеция: Jultomten
"    Украйна: Svyatyy Mykolay
"    Уелс: Sion Corn
"    Канада: Santa Claus; Pere Noel
"    Ирландия: Santa Claus
"    Турция: Noel Baba
"    Полша: Swiety Mikolaj / Mikolaj ("Saint Nicholas")
                                    "    Латвия: Ziemassvetku vecetis ("Christmas pop")
                                       "    Белгия: Sinterklaas


Дядо Коледа - част 3

В дните преди Рождество Христово къщата е посещавана ежедневно от над 5000 души, като голяма част от хората, които идват, са от Япония и Европа. Домът на добрия старец е разположен на няколоко километра извън столицата Рованиеми - в градчето Корвантунтури. Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, а дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пистига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт - Елеонор. Малко преди да пристигне, съпругата на Рузвелт, на 9 километра от Рованиеми, в Корванунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия. Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за "официалната столица на Дядо Коледа". В Рованиеми, освен дома на Дядо Коледа, неговия офис и пощата, е издигнат през 1996 г. и увеселителният парк "Санта парк". Целта е да се удебят и най-скептичните деца в съществуването на Дядо Коледа.



Развлекателният център може да приеме до 50 000 души в седмиците преди Рождество. Туристическата атракция работи активно от ноември до януари. Понякога "Санта парк" отваря врати и през лятото, но само в случаите, когато има желаещи да разгледат увеселителния парк. Паркът представлява огромна пещера, в която са поставени въртележка, както и многобройни сергии на джуджетата с различни сувенири и украшения.

Имена на дядо Коледа в различните страни

"    Maкедония: Дедо Мраз
"    Аржентина, Колумбия, Испания, Парагвай, Перу и Уругвай: Papa Noel
"    Чили:Viejito Pascuero
"    Коста Рика: Colacho
"    Мексико: Santa Claus
"    Пуерто Рико: Santa Claus произнася се "Santa Clo"
"    Доминиканска република: Santa Claus произнася се "Santa Clo"  
                                                                                            Продължава >>

Дядо Коледа - част 2

През 1869 година излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс. Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм. Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя. Ето как вестник "Ню- Йорк Таймс през 1927 година описва Санта Клаус: "Пред младите жители на Ню-Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди. Художникът по рекламата на фирма "Кока кола", Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания "Санта Клаус също пие кока-кола" едва през 1931 година. Освен бутилката с кока кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение но обширна рекламна кампания. Сега Санта Клаус е част от празника в много домове в Западна Европа. Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината, и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Нова година.



Според някои версии българското название "дядо Коледа" произлиза от латинското име Календи, с което се означават първите дни на всеки месец.В древността на Балканите са се чествали със специален празник Календите на месец януари, споменати като езически празник в каноните на VI (Трулски) Вселенски църковен събор през 692 г. От името на този празник произлиза името на българската Коледа, а от там се пренася и върху митичния старец, носещ подаръци около Нова година. В традиционното празнуване на Коледа не е съществувал обичай на получаване на подаръци. По време на комунистическия режим в България дядо Коледа е преименуван на дядо Мраз и вместо на Рождество Христово, носи подаръците на Нова година.
Нова година. Той посещава училища, детски градини и домове. Всички деца го чакат с нетърпение. Той носи със себе си огромна торба, пълна с подаръци. Всяко дете трябва да каже някакво стихотворение или да изпее песен, за да получи подарък. Според легендата, дядо Коледа живее на Северния полюс или в Лапландия заедно с елфи или джуджета, които му помагат за изработването на подаръците за децата. Той лети с вълшебна шейна, карана от елени, и носи подаръци на послушните деца. Елените са: Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф. Докато децата спят, той се промъква тихо през комина и оставя подаръците под коледната елха. Домът на Дядо Коледа в Лапландия се е превърнал в голяма туристическа атракция. Продължава >>

сряда, 27 ноември 2013 г.

Иисус Христос - част 5

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>


В българските църковни и научни издания общоприета форма е Иисус, но в по-популярни български издания много често се среща и формата "Исус", въведена в обращение от протестантските преводи на Евангелията и от историческата и популярна литература от годините на комунизма. Формата "Исус" е подобна на старата руско-църковнославянска форма, поправена през 17 в. от руския патриарх Никон на "Іисус" и заменена след последната реформа (след Първата световна война) на "Иисус". В Русия допълнителната буква "и" става една от най-важните причини за схизмата на староверците.

Източници: Уикипедия ; Koledata.com


<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>


Иисус Христос - част 4

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>


Историчност

Някои учени различават историческата личност Иисус Назарянина от Иисус Христос (Божия син). Науката, която се занимава с теологичните аспекти на Иисус Христос, се нарича христология. Историческият скептицизъм и въобще привеждането на исторически доказателства за Иисус Христос се смята от консервативното православно богословие, както и от консервативната западна теология, за противно на вярата. Достоверността на историческите свидетелства са предмет на спор и до днес. Литературата на тема "християнство" е необозрима, както и мненията и подходите към нея, които стигат до крайности. Като исторически извор от началото на 2 век най-често се цитира римският историк Йосиф Флавий (Йосеф бен Маттитияху), роден през 37 г. в знатно юдейско семейство. В "Юдейското минало" или "Древности" в главата за управлението на Пилат (XVIII. 33), той пише: "По това време живял Иисус, мъдър човек, ако изобщо може да бъде наречен човек. Той извършил удивителни дела и привлякъл към себе си много юдеи и много елини (езичници). Той бил Христос (месия). По донос на първите ни хора Пилат го осъдил на разпъване, но тези, които от самото начало го възлюбили, му останали верни. На третия ден той им се явил жив. Божи пророци предрекли това и много други негови чудеса. И до днес съществуват наричащи себе си християни, които се наричат така по неговото име.



Друг вариант на този текст, който се смята за по-близък до загубения оригинал звучи така: "По това време живял мъдър човек на име Иисус. Той живеел достойно и се славел с добродетелта си. И много хора от юдеите и от други народи станали негови ученици. Пилат го осъдил на разпятие и смърт. Но онези, които станали негови ученици, не се отрекли от учението му. Те съобщили, че той бил жив и им се явил три дни след разпването му. Предполагат, че той бил Месия, за когото пророците предсказвали чудеса." Спорно е авторството на Йосиф Флавий върху въпросния
текст. Има предположение, че текстът е внесен по-късно от преписвач.

Името според православната традиция

В най-старите старобългарски паметници се среща транслитерацията Исоусъ Хрьстосъ както и Иисоусъ Хрьстосъ, но рядко, понеже в ръкописите често употребявани имена и думи се съкращават - в случая ИС, ИСЪ, Исви, Исвъ и съответно Хрьстъ, Хса, Хсоу, Хоу. На иконите задължително се пише гръцката монограма IC ХС. В Речник на Светото Писание, Цариград 1884 г. е написано "Іисус". Продължава >>


Иисус Христос - част 3

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

До 30 годишна възраст Иисус живее в дома на Йосиф и майка си Мария в малкия град Назарет. На 12 години отива на празника Пасха в Йерусалим и тълкува Библията сред книжниците в храма. Йосиф е дърводелец и Иисус също е бил дърводелец. Кръстен е (Богоявление (Йордановден) на 30 г.(28 г. след Хр.) в реката Йордан от Йоан Кръстител, след което се отправя в пустинята на 40 дневен пост и е изкушаван там от Сатаната. Започва да проповядва в родната Галилея и събира около себе си 12 ученици - (апостоли). (Христос проповядва повече от 3 години, извършва изцеления и чудеса.) На брака в Кана Галилейска извършва първото чудо, пребивава след това няколко дни в Капернаум, където изцелява сина на един велможа (Йоан 4, 46-54). На 1 април 783 г. (от основаването на Рим), 6 дни преди Пасха (Връбница), влиза заедно с апостолите в Йерусалим, прогонва търговците от храма, проповядва там и предизвиква враждата на юдейските първосвещеници, книжници и старшини, особено на фарисеите. В сряда на 4 април, (Юда) един от учениците му, го предава за 30 сребърника на синедриона. Христос се отправя от Витания, където извършва най-голямото чудо (Възкресение Лазарево (Лазаровден)), в Йеруслаим, за да празнува Пасха с учениците си. При Тайната вечеря извършва тайнството на Евхаристията с хляб и вино. В полунощ отива в Гетсиманската градина край Йерусалим заедно с апостолите Петър, Яков и Йоан (Молитва за чашата; Преображение Господне).



Между втурналата се в градината тълпа е Юда Искариотски - един от апостолите, който целува Христос, което е уговорен знак за разпознаване. Христос е пленен и отведен в двореца на Анна (Аннан), след това при първосвещеника Кайфа, под чието председателство свиканият синедрион осъжда Христос на смърт. Римският прокуратор Пилат Понтийски отначало не желае, но е заплашен с обжалване до Рим и накрая потвърждава смъртната присъда. В петък около 09 ч. (третия час = 06 ч. + 3 часа). Христос, заедно с двама разбойници, е отведен от римски войници и разпънат на кръст на хълма Голгота в Йерусалим. Издъхва след 6 часа около 15.00 ч. (деветия час - виж Библията - Матей 27:46). Приема се, че Исус Христос е починал около 30 г. Двама члена на синедриона - Йосиф Ариматийски и Никодим - получават от Пилат разрешение да снемат тялото от кръста и го погребват в семейната гробницата на Йосиф близко до Голгота. В неделя Христос възкръсва Пасха. Мария Магдалена и други жени Мироносици (Пасха на Мироносиците), отправили се още до разсъмване да помажат тялото на Христос, намират гроба празен. След възкресението Христос се явява първо на Мария Магдалена, а след това и на много свои ученици. На 40-я ден Христос в присъствие на своите ученици се възнася - Възнесение Господне (Спасов ден).  Продължава >>


Иисус Христос - част 2

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

История

След смъртта на Ирод Велики Палестина е разделена на четири провинции (тетрархии). В 6 г. на н.е. Юдея и Самария се управляват от прокуратор, назначен от римския император. Населението е етнически разнолико - гръцки градове с еврейски гета в центъра им. Възможно е Иисус да е говорил и на гръцки, макар че Юдея е център на юдаизма и арамейския език. Някои учени твърдят, че иврит все още е бил жив език и арамейският не го е изместил напълно, така че е възможно майчиният език на
Иисус да е бил иврит, а не арамейски. В гръцките градове, разположени по търговските пътища често се случват погроми над евреите, от друга страна самаритяните ограбват и убиват галилейците, които минават на път за Йерусалим през техните територии. Еврейската общност е разделена богати и бедни, на много политически групи и секти. В Талмуда се казва: "Израел падна под робство затова, защото в страната се появиха 24 разновидни секти". Садукеите, начело с първосвещениците, водят мирна политика с римляните и образуват мощна социална група. В Йерусалим има 20 хиляди свещеници, освен това много левити - служители в храма, при население 120-150 хиляди души. Първосвещениците в Юдея събират огромни данъци. Голяма юдейска секта са набожните фарисеи, фанатично вярващи в идващия месия, който ще ги освободи от римско робство. 


Появяват се най-различни лъжемесии и пророци, което води до чести народни вълнения, потушавани жестоко от римляните. Йосиф Флавий пише, че веднъж в Йерусалим са били разпънати на кръст общо 2 000 души. Възникват терористичните организации на зилотите и сикариите, които започват борба на живот и смърт с римляните и техните помагачи. В такава обстановка, стигаща до междуособни войни, идва от далечна Галилея в Йерусалим Иисус. Укорявяйки юдеите и свещениците в проповедите си и изпъждайки търговците от двора на храма, той се намира в смъртна опасност.

Живот и учение според древни текстове

Според четиримата Евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан (канонично евангелие) и множеството апокрифи Иисус Христос е известен на Дева Мария от архангел Гавриил (Благовещение) и роден (Рождество Христово) в г. Витлеем, в областта Галилея в северна Палестина. Най-често наричаните рождени дати са 754 и 749 г. след основаването на Рим (753 г. пр. н.е.). Младенецът е обрезан по еврейски обичай (Обрезание Господне)на 8-я ден след раждането му и е наречен Иисус. На 40-я ден Богородица и Йосиф го въвеждат пак по стар обичай в храма (Сретение Господне). Продължава >>


Иисус Христос

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>


Иисус Христос или Исус Христос 4 г. пр.н.е. - 29/36 г. сл.н.е., известен още като Иисус от Назарет или Иса (на араб.), е едно от трите лица на Бога в християнството и пророк в исляма. Името Иисус е гръцката форма на арамейското име Йешуа (Спасител), а Христос е гръцки превод на Машия (Месия - Помазаник или Божи Избраник). Помазването на даден човек е символ на това, че Святия Дух идва върху този човек и го прави способен да извърши делото дадено му от Бога. Много хора в Библията са наречени Хриатос - помазаници на Бога: Давид,Саул, Навуходоносор и др.
Всичко това кулминира в личността на най-великия Божий помазаник - Иисус.

Основен източник на информация за живота и учението на Иисус са четирите канонични евангелия на Новия завет: на Матей, Марко, Лука и Йоан. Повечето библейски изследователи и историци са единодушни, че Иисус е еврейски учител от Галилея, считан за лечител, кръстен от Йоан Кръстител, обвинен за противодържавна дейност срещу Римската империя и по заповед на римския прокуратор Пилат Понтийски осъден на смърт чрез разпъване на кръст. Тъй като евангелията не са написани непосредствено след смъртта на Иисус, малцина учени поставят под въпрос историческата личност Иисус. Християнското гледище за Иисус (обект на христологията) е разностранно и сложно. Иисус Христос се почита от мнозинството християни като Син Божи,



Въплъщение на Словото Божие и Второто лице на Светата Троица, изпратен да донесе спасение и помирение с Бога чрез изкупление на човешките грехове. Нонтринитаристичните християни приемат редица други интерпретации относно божествеността на Иисус. Християните вярват, че Иисус е роден от девица, разпнат е и е погребан в гробница, възкръснал е на третия ден от смъртта си и се е възнесъл в рая, където ще седи отдясно на Отца до деня на Второто пришествие. Наред с това се вярва, че е извършил редица чудеса, изпълнявайки библейските пророчества. В исляма Иисус (на арабски Иса) е един от най-обичаните и важни пророци, носител на божествените писания и Месия.  За разлика от християнството обаче, мюсюлманите не вярват в разпването и божествения произход на Иисус. Според исляма Иса е жив на небето  и ще се върне на земята като Месия, придружен от Махди, след като земята се потопи всецяло в грях и несправедливост.  Продължава >>


<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

Споделете