<< предишна 1 l 2 l 3 следваща >>
Най-ранният документ за празнуване на Нова година е отпреди 4000 години. Той е от древна Месопотамия и сочи, че по онова време първият ден на годината - Акиту - е бил отбелязван във Вавилон с новолунието, най-близко до пролетното равноденствие, а в Асирия - съответно до есенното. Гърците най-напред започват да свързват началото на годината със зимното слънцестоене (21-24 декември) - от V век пр. Хр. За римляните пък новата година е започвала от 1 април. Тогава встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия (днешна Испания). Това налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно - на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. Така месецът, посветен на двуликия бог Янус, измества април от първото място в календара. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. Налагането на християнството през IV век не променя нещата, доколкото датата на Рождество Христово - 25 декември, е съвсем близка до 1 януари. А на първи април започва да се празнува "лъжливата" нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.
Китайците съставили свой календар през 2700 г. пр. н. е. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои
области продължават да си служат с цикличния, според който новогодишните тържества, наричани Празник на пролетта, траят 3 дни и се честват през февруари.
Гръцката Нова година е наричана олимпийска. Месец юли на 776 г. пр. н. е. бил времето не само на първата олимпиада, но и началото на новата система на измерване на времето.
Годината започвала през юли, но в объркания гръцки календар това можело да се случи и през друг месец. Днес обаче новогодишните бутилки шампанско в Атина гърмят на 1 януари. Продължава >>
<< предишна 1 l 2 l 3 следваща >>