Дядо Коледа - част 4

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4  следваща >>

"    Венецуела: San Nicolas
"    Германия: Weihnachtsmann или heiligen Nikolaus
"    Бразилия:Papai Noel
"    Дания: Julemanden
"    САЩ: Santa Claus
"    Финландия: Joulupukki
"    Франция: Pere Noel
"    Англия: Father Christmas
"    Исландия: Jolasveinn
"    Италия: Babbo Natale
"    Норвегия: Julenissen

"    Холандия: Sinterklaas

"    Португалия: Pai Natal
"    Румъния : Mos Craciun
"    Русия: Дед Мороз (Морозко) или Санта Клаус
"    Сърбия: Deda Mraz
"    България: Дядо Коледа
"    Швейцария: Christkind
"    Австрия: Christkind (Christ child)
"    Естония: Jouluvana
"    Швеция: Jultomten
"    Украйна: Svyatyy Mykolay
"    Уелс: Sion Corn
"    Канада: Santa Claus; Pere Noel
"    Ирландия: Santa Claus
"    Турция: Noel Baba
"    Полша: Swiety Mikolaj / Mikolaj ("Saint Nicholas")
                                    "    Латвия: Ziemassvetku vecetis ("Christmas pop")
                                       "    Белгия: Sinterklaas

Източници: Margaritta.dir.bg, Уикипедия, Santaclausbg.hit.bg, Koleda.page.tl , Koledata.com

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4  следваща >>

Добави в Svejo

Дядо Коледа - част 3

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4  следваща >>

В дните преди Рождество Христово къщата е посещавана ежедневно от над 5000 души, като голяма част от хората, които идват, са от Япония и Европа. Домът на добрия старец е разположен на няколоко километра извън столицата Рованиеми - в градчето Корвантунтури. Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, а дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пистига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт - Елеонор. Малко преди да пристигне, съпругата на Рузвелт, на 9 километра от Рованиеми, в Корванунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия. Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за "официалната столица на Дядо Коледа". В Рованиеми, освен дома на Дядо Коледа, неговия офис и пощата, е издигнат през 1996 г. и увеселителният парк "Санта парк". Целта е да се удебят и най-скептичните деца в съществуването на Дядо Коледа.

Развлекателният център може да приеме до 50 000 души в седмиците преди Рождество. Туристическата атракция работи активно от ноември до януари. Понякога "Санта парк" отваря врати и през лятото, но само в случаите, когато има желаещи да разгледат увеселителния парк. Паркът представлява огромна пещера, в която са поставени въртележка, както и многобройни сергии на джуджетата с различни сувенири и украшения.

Имена на дядо Коледа в различните страни

"    Maкедония: Дедо Мраз
"    Аржентина, Колумбия, Испания, Парагвай, Перу и Уругвай: Papa Noel
"    Чили:Viejito Pascuero
"    Коста Рика: Colacho
"    Мексико: Santa Claus
"    Пуерто Рико: Santa Claus произнася се "Santa Clo"
"    Доминиканска република: Santa Claus произнася се "Santa Clo"  
                                                                                            Продължава >>

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4  следваща >>

Добави в Svejo

Дядо Коледа - част 2

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l  следваща >>

През 1869 година излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс. Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм. Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя. Ето как вестник "Ню- Йорк Таймс през 1927 година описва Санта Клаус: "Пред младите жители на Ню-Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди. Художникът по рекламата на фирма "Кока кола", Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания "Санта Клаус също пие кока-кола" едва през 1931 година. Освен бутилката с кока кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение но обширна рекламна кампания. Сега Санта Клаус е част от празника в много домове в Западна Европа. Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината, и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Нова година.

Според някои версии българското название "дядо Коледа" произлиза от латинското име Календи, с което се означават първите дни на всеки месец.В древността на Балканите са се чествали със специален празник Календите на месец януари, споменати като езически празник в каноните на VI (Трулски) Вселенски църковен събор през 692 г. От името на този празник произлиза името на българската Коледа, а от там се пренася и върху митичния старец, носещ подаръци около Нова година. В традиционното празнуване на Коледа не е съществувал обичай на получаване на подаръци. По време на комунистическия режим в България дядо Коледа е преименуван на дядо Мраз и вместо на Рождество Христово, носи подаръците на Нова година.
Нова година. Той посещава училища, детски градини и домове. Всички деца го чакат с нетърпение. Той носи със себе си огромна торба, пълна с подаръци. Всяко дете трябва да каже някакво стихотворение или да изпее песен, за да получи подарък. Според легендата, дядо Коледа живее на Северния полюс или в Лапландия заедно с елфи или джуджета, които му помагат за изработването на подаръците за децата. Той лети с вълшебна шейна, карана от елени, и носи подаръци на послушните деца. Елените са: Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф. Докато децата спят, той се промъква тихо през комина и оставя подаръците под коледната елха. Домът на Дядо Коледа в Лапландия се е превърнал в голяма туристическа атракция. Продължава >>

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l  следваща >>

Добави в Svejo

Дядо Коледа - част 1

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l  следваща >>

Дядо Коледа, известен по света още като Санта Клаус, Свети Николай, Крис Крингъл и дядо Мраз, е едновременно исторически и митологичен герой, чието име се свързва с носенето на подаръци на Рождество Христово. Представян е като закръглен старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло. Някои считат, че съвременният образ на дядо Коледа е създаден от компанията Кока Кола (Coca Cola), която в рекламите си изменя образа на свети Николай. Дядо Коледа невинаги е бил такъв, какъвто го познаваме днес. В древността човекът, който раздава подаръци, се наричал свети Николай.Той е роден в земите, където днес се намира Турция, през 300-а г. Бил роден в богато семейство, но много малък останал сирак, тъй като родителите му починали. Николай израснал в манастир и когато бил едва 17-годишен, станал най-младият свещеник. Невероятно много истории описват неговата щедрост. Той раздал фамилното богатство под формата на подаръци на всички нуждаещи се, като най-щедър бил към децата. Според легендите Николай пускал торби с подаръци през комините или пък ги хвърлял през прозорците. Начинът, по който раздавал подаръците, и до днес е останал непроменен. По-късно Николай бил ръкоположен за епископ, а шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка. След смъртта му той бил провъзгласен за светец. Образът на свети Николай се свързва с щедростта и добротата и той се смята за първообраз на съвременния Дядо Коледа.

На Запад и в Америка по традиция се смята, че подаръците носи свети Николай. През 1804 година в Ню-Йорк под патронажа на Свети Николай било основано историческо общество. През 1809 година във Вашингтон Ирвинг публикувал сатирическата "История на град Ню-Йорк", където иронизирал холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със свети Николай, пристигнали в Ню-Йорк от Холандия). Всяка година в деня на свети Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца, висока, в дълга мантия, и пеели песни за свети Николай - Занкта Клаусе (Sinterklaas). През 1822 година друг жител на Ню-Йорк Клемент Кларк Мур написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена. Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина.  През 1841 година във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си наел човек и го облякъл като Санта Клаус. Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин. През 1863 година карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди облечен от глава до пети в кожи. Продължава >>

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l  следваща >>

Добави в Svejo

Коледа - част 5

Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие.

Ако небето е звездно, грахът ще има добра реколта.

Ако Коледа е в понеделник, зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни. Есента ще е суха, гроздето няма да е много добро, също и виното. Няма да е добра годината и за кошерите и меда. Най-сполучлива ще е за властници, войводи и

управници.

Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта - дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Да внимават пътуващите по море. Ще има мед и масло в изобилие.

Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта - суха. Ще има грозде и вино в изобилие. Враговете ще печелят успехи в мир.

Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото - ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят. Плодовете и маслото ще са много. Силните ще загубят позиции.

Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето - в изобилие. Князете ще ги хвалят, войниците ще се радват.

Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг. Пролетта ще е ветровита, лятото - с дъжд. Плодовете няма да са много, но ще са хубави. Овцете ще се разболяват. Могат да се очакват природни стихии и бедствия - пожари, земетръси. Възрастните хора да внимават за здравето си.

Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото - сухо, а есента - ветровита. Войниците ще се радват, управниците ще бъдат развенчани. Плодове, мед и добитък ще има в изобилие. Да се пазят младите.

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5 следваща >>

Добави в Svejo

Коледа - част 4

Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите - да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.

На коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.

На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христо, Християн, Християна, Кристина, Радослав и техните производни.

Гадания и предсказания

По пепелта от бъдника се гадае за плодородието.

Който спечели паричката на Бъдни вечер ще бъде жив и здрав през цялата година.

Забрани

Ако две групи коледари се срещат, не е на добре - през лятото ще вали град или друго зло ще сполети. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите.

Същата забрана важи и за русалийските дружини, които ходят през Мръсните дни.

Метеорологични прогнози

Коледният ден показва какво ще бъде времето през годината. "Топла Коледа - нездрава година", казва народът ни и се надява на дълбок сняг и ясни студени дни. Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5 следваща >>

Добави в Svejo

Коледа

Коледа също позната, като Рождество Христово, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар). В България е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г. В предимно християнските страни Коледа е икономически най-значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи. . На Коледа християните празнуват раждането на Иисус. Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр.  Днес Коледа е и празник, и свещен ден - едно от най-тържествените събития, особено за децата, а за християните - важен ден от християнския

календар. Според годишника на "Енциклопедия Британика" за 1994 г. в света има 1.8 милиарда християни от общото население на Земята около 5.5 милиарда, което ги прави най-разпространеното вероизповедание на планетата. В САЩ християните са 85% от цялото население. Тъй като християните почитат Иисус, раждането му е важен ден за тях. В САЩ седмиците преди Коледа са седмиците с най-много и най-големи покупки в годината. Повечето от търговците осъществяват около 70% от годишния си оборот точно тогава. Според книгата на Даниел Бърстън "Американците", Коледа не е била широко разпространена в САЩ до към 1860 г. През 1876 г. за първи път големият градски магазин на Ню Йорк -"Мейси", остава отворен до 12 часа в нощта на Коледа. През 1874 г. пък за първи път са украсени прозорците на магазина с новогодишни елементи. Традицията да се подаряват подаръци изглежда започва от подаръците, които мъдреците поднасят на Иисус. Според евангелието на Матей в Библията се казва, че когато дошли и видели детето с неговата майка Мария, се поклонили с уважение. Тогава отворили дисагите си и му поднесли подаръци от злато, тамян и смирна. Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5 следваща >>

Добави в Svejo

Бъдни Вечер - част 3

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват  на плодните дървета, за да раждат изобилно. Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят. Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни. Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети. Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. 

Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина - колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището. Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.

Източници: koledata.com , Koledata.page.tl , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Добави в Svejo

Бъдни Вечер - част 2

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

 Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа.

 Прекадяват се и всички помещения в къщата,кошарата, оборът. Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо. Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Добави в Svejo

Бъдни Вечер

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Бъдни вечер (24 декември наричана още Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня, Суха Коледа, Крачун и Неядка) е денят преди Рождество Христово. Дори самото название на Рождественската нощ - Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни. Денят завършва с празнична постна вечеря, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, а в християнството - с раждането на Исус Христос. Кога точно е роден Иисус Христос не е известно, но през 6 век Църквата поставя празника на 25 декември, за да премахне почитането на персийското божество Митра, чието рождение се почита на същата дата. Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник.

Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти.   Продължава >>

Източник - Koledata.com , Koleda.page.tl

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Добави в Svejo

Игнажден 2

<< предишна  1 l 2  следваща >>

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го "пазят". Този ритуал може да се свърже и с много характерната Коледно-Новогодишна обредна традиция да се месят специални хлябове. Тяхното оформление е образна благословия за благоденствие и плодородие през новата стопанска година, която започва от Игнажден, според народното вярване.

Игнатий Богоносец

Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (10 век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Против това предание е свидетелството на св. Йоан Златоуст, който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа "в плът". Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си” , а не такъв, който е носен от Бога .За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото мъченичество, че св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на гонението при император Домициан (81-96). Друго, известно за него, е сведението на църковния историк Сократ, според когото свети Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пение - по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.

Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазеният разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. Поликарп Смирненски, св. Ириней Лионски и Ориген. Православната църква празнува неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква – на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Свети Климент” в Рим.Св. Игнатий е автор на седем послания, писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни поместни църкви (Ефеската, Магнезийската, Тралийската, Римската, Филаделфийската и Смирненската), а седмото - до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на II век, а в началото на 4 век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес. Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.  

Източник - Koledata.com

<< предишна  1 l 2  следваща >>

Добави в Svejo

Игнажден

<< предишна  1 l 2  следваща >>
 

В българската традиция Коледно-Новогодишните празници започват от 20 декември, най-популярен като Игнажден.Празникът се нарича още   "Игнат", "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден"Какви са празничните ритуали и вярвания в този период?

Християнското название Игнажден идва от почитания в източноправославната традиция свещеномъченик Игнатий Богоносец. От този ден започват родилните мъки на Света Богородица. Затова обредните песни разказват "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Божича…" Народното название Божич се ползва в някои райони за нощта на Рождество Христово и следващия ден. Но ако проследим обредите и народните вярвания за празника Игнажден, ще разпознаем под християнския пласт следи от древния култ към слънцето. Съвременният астрономически календар отбелязва деня на зимното слънцестоене на 22 декември. В народните представи, обаче, слънцето завършва своя път към зимата на Игнажден и се "обръща" към пролетта. А това означава начало на новия стопански годишен кръговрат. Ето защо във фолклорната култура този момент се смята за начало на новата година. И в ранната утрин на Игнажден някога звучали типични новогодишни поздравления и пожелания: "Да ви е честита младата година!" "На много весели години!". Затова празникът на места се нарича "Млада година", "Млад ден" или "Нов ден".

Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома - огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Затова в различните местни наречия гостът се нарича "спохожняк", "полазник" и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия. Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест - да разрови с клонка жарта в домашното огнище. Но това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята. Затова още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините "Славите ли Млада Бога", има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.  Продължава >> 

Източник - koledata.com

<< предишна  1 l 2  следваща >>

Добави в Svejo