- Коледната елха 2013 грейна в София - 02.12.2013
- Запалиха елхата в Пловдив 2013 - 02.12.2013
- Дядо Коледа откри празничен базар в Пловдив - 02.12.2013
- Коледната украса в Пловдив вече е почти готова - 02.12.2013
Показват се публикациите с етикет Нова Година. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Нова Година. Показване на всички публикации
понеделник, 2 декември 2013 г.
петък, 29 ноември 2013 г.
събота, 10 ноември 2012 г.
Коледната Елха - част 2
От тук идва традицията да се използват дребни сладки в различни форми за украсата на дървото. В своите бележки от Страстбург през 1601 година, един изследовател описва как местните украсяват елхите си с вафли, захарни пръчици и хартиени цветя в най-различни цветове. Гирляндите започват да се използват като украса през 17 век. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа. Затова им украсила елха. През нощта обаче няколк паяка изплели своите мрежи между клонките на дръвчето. Когато сутринта децата видели паяжината, решили да я оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им. Всъщност гирляндите за елха започват да се произвеждат в Германия, като се използва истинско сребро, от което се изтеглят тънки нишки. През 17 век от Германия коледната елха е пренесена в Англия, но употребата и започва по-късно, тъй като англичаните не били в особено топли отношения с немската монархия. По време на Американската революция, Хесенските наемни войници, които са били на английска служба в Северна Америка, запознават американската цивилизация с обичая на Коледните празници да се украсява дърво. През 19 век става настъпва истинска революция в украсата на Коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. 
Малко бяло ангелче кацва на върха на елхата. Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника. Коледната елха се превръща в символ на просперитета в обществото - колкото по- украсено е дръвчето, толкова по-богати са притежателите му. През 1882 година американците патентоват електрическите лампички. Празничното дърво започва бързо да придобива популярност в Европа. Верни на своите традиции. Средиземноморските страни обаче трудно успяват да възприемат елхата. Те предпочитат да изобразяват Рождество Христово и различни библейски сюжети посредством малки фигурки и специална декорация. С навлизането на елхата като неизменен елемент от Коледните празници се появява и проблемът с изсичането на дърветата и нарушения природен баланс. Това налага да се започне производството на изкуствени елхи. Първата такава елха е произведена от гъши пера в Германия. Малко след това предприемчива американска фирма за четки започва производството на изкуствени дръвчета по същата технология.
Източник - koledata.com
Източник - koledata.com
Коледната Елха - част 1
Източник - koledata.com
четвъртък, 8 ноември 2012 г.
Нова Година - част 3
<< предишна 1 l 2 l 3 следваща >>
Източноправославни честват раждането на Спасителя
Коледа е празник, който не свършва изведнъж. Поне така е в православния свят. Тази вечер стотици милиони хора в Русия, Украйна, Беларус, Грузия, Сърбия, Черна гора, Македония, също така и техните сънародници, живеещи в различни точки на планетата, отново ще седнат край постната трапеза в очакване на радостната вест за раждането на Спасителя. Разминаването в датите на отбелязването на църковните празници не е свързано с някакви канонични различия, а е въпрос на астрономия и административни решения. През 1583 г. папа Грегорий ХIII коригира Юлианския календар, който вече е "избързал" с цели 11 дни. Скоро реформата е възприета в целия католически и протестантски свят. В България Грегорианският вариант е въведен през 1916 г. поради необходимостта от синхрон във времето с немските и австро-унгарските ни съюзници през Първата световна война. Тогава след 31 март веднага следва 14 април, защото междувременно са се събрали още два дни разлика. Българската, румънската и гръцката православна църква възприемат Грегорианския календар през 1968 г. (изключение e само великденският празничен цикъл). За това "предателство" и до днес се отправят упреци към Българската православна църква от по-консервативните вярващи и духовници. Тогавашният Свети синод, начело с патриарх Кирил обаче е взел далновидно решение - да празнуваме Рождество с по-голямата част от християнския свят. А и наистина не е християнско да се измъчват вярващите, като посрещат Нова година на постна трапеза. Останалите православни църкви продължават да следват Юлианския календар.
Източници: Gotvarstvo.georgievi.net - koledata.com
<< предишна 1 l 2 l 3 следваща >>
Източноправославни честват раждането на Спасителя
Коледа е празник, който не свършва изведнъж. Поне така е в православния свят. Тази вечер стотици милиони хора в Русия, Украйна, Беларус, Грузия, Сърбия, Черна гора, Македония, също така и техните сънародници, живеещи в различни точки на планетата, отново ще седнат край постната трапеза в очакване на радостната вест за раждането на Спасителя. Разминаването в датите на отбелязването на църковните празници не е свързано с някакви канонични различия, а е въпрос на астрономия и административни решения. През 1583 г. папа Грегорий ХIII коригира Юлианския календар, който вече е "избързал" с цели 11 дни. Скоро реформата е възприета в целия католически и протестантски свят. В България Грегорианският вариант е въведен през 1916 г. поради необходимостта от синхрон във времето с немските и австро-унгарските ни съюзници през Първата световна война. Тогава след 31 март веднага следва 14 април, защото междувременно са се събрали още два дни разлика. Българската, румънската и гръцката православна църква възприемат Грегорианския календар през 1968 г. (изключение e само великденският празничен цикъл). За това "предателство" и до днес се отправят упреци към Българската православна църква от по-консервативните вярващи и духовници. Тогавашният Свети синод, начело с патриарх Кирил обаче е взел далновидно решение - да празнуваме Рождество с по-голямата част от християнския свят. А и наистина не е християнско да се измъчват вярващите, като посрещат Нова година на постна трапеза. Останалите православни църкви продължават да следват Юлианския календар.Източници: Gotvarstvo.georgievi.net - koledata.com
Нова Година - част 2
<< предишна 1 l 2 l 3 следваща >>
Римляните поставили свое начало на летоброенето още при основаването на Рим. През 46 г. пр. н. е. по нареждане на Юлий Цезар в този календар направили реформа - било прието, че годината се състои от 365 дни и 6 часа. Новата година трябвало да се чества на 1 януари, но самите тържества започвали от 17 декември и траели 2 седмици. През 1582 г. Юлианският календар бил заместен с Григорианския. (Тази реформа била извършена от папа Григорий XIII.) Според него Нова година се празнува на 1 януари.
Японският календар е древен. Според него всяка година преминава под знака на различен зодиакален символ: тигър, кон, заек, плъх, куче и т, н., общо 12 символа. Новогодишният празник в Япония трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва с 108 камбанни удара.
В индийския календар били определени около 20 различни изходни дати, между които и датата на смъртта на Буда. През 1952 г. специална комисия създала нов календар. Продължителността му съответства на тропическата година и обикновено наброява 365 дни, а през високосните години - 366 дни. Новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март.
Виетнамската Нова година, наричана празник Тет, се празнува според лунния календар. Всеки месец по този календар започва от вечерта, когато отново се покаже лунният сърп. Годината наброява 354 дни, а началото на лунната година в продължение на 33 години преминава поредно през всички годишни времена.
Арабският календар е напълно непонятен за нас. Той започва от 16 юли ("преселването" на Мохамед). Затова Нова година трябва да
се празнува непременно през юли, но невинаги този празник съвпада с началото на календарната година. Арабският календар е свързан с лунната година, която е с 11 дни по-къса от слънчевата. Затова Нова година започва най-различно.
Григорианският календар, действащ днес в повечето страни, също не е съвършен. Към ООН съществува специална комисия - от години вече, натоварена с неговото усъвършенстване. Един от изработените проекти е годината да бъде съставена от 13 месеца от по 28 дни и да има 2 дни без дата, предназначени за честването на международни празници. Продължава >>
Източници: koledata.com
<< предишна 1 l 2 l 3 следваща >>
Римляните поставили свое начало на летоброенето още при основаването на Рим. През 46 г. пр. н. е. по нареждане на Юлий Цезар в този календар направили реформа - било прието, че годината се състои от 365 дни и 6 часа. Новата година трябвало да се чества на 1 януари, но самите тържества започвали от 17 декември и траели 2 седмици. През 1582 г. Юлианският календар бил заместен с Григорианския. (Тази реформа била извършена от папа Григорий XIII.) Според него Нова година се празнува на 1 януари.
Японският календар е древен. Според него всяка година преминава под знака на различен зодиакален символ: тигър, кон, заек, плъх, куче и т, н., общо 12 символа. Новогодишният празник в Япония трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва с 108 камбанни удара.
В индийския календар били определени около 20 различни изходни дати, между които и датата на смъртта на Буда. През 1952 г. специална комисия създала нов календар. Продължителността му съответства на тропическата година и обикновено наброява 365 дни, а през високосните години - 366 дни. Новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март.
Виетнамската Нова година, наричана празник Тет, се празнува според лунния календар. Всеки месец по този календар започва от вечерта, когато отново се покаже лунният сърп. Годината наброява 354 дни, а началото на лунната година в продължение на 33 години преминава поредно през всички годишни времена.
Арабският календар е напълно непонятен за нас. Той започва от 16 юли ("преселването" на Мохамед). Затова Нова година трябва да
се празнува непременно през юли, но невинаги този празник съвпада с началото на календарната година. Арабският календар е свързан с лунната година, която е с 11 дни по-къса от слънчевата. Затова Нова година започва най-различно.
Григорианският календар, действащ днес в повечето страни, също не е съвършен. Към ООН съществува специална комисия - от години вече, натоварена с неговото усъвършенстване. Един от изработените проекти е годината да бъде съставена от 13 месеца от по 28 дни и да има 2 дни без дата, предназначени за честването на международни празници. Продължава >>
Източници: koledata.com
Нова Година
<< предишна 1 l 2 l 3 следваща >>
Най-ранният документ за празнуване на Нова година е отпреди 4000 години. Той е от древна Месопотамия и сочи, че по онова време първият ден на годината - Акиту - е бил отбелязван във Вавилон с новолунието, най-близко до пролетното равноденствие, а в Асирия - съответно до есенното. Гърците най-напред започват да свързват началото на годината със зимното слънцестоене (21-24 декември) - от V век пр. Хр. За римляните пък новата година е започвала от 1 април. Тогава встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия (днешна Испания). Това налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно - на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. Така месецът, посветен на двуликия бог Янус, измества април от първото място в календара. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. Налагането на християнството през IV век не променя нещата, доколкото датата на Рождество Христово - 25 декември, е съвсем близка до 1 януари. А на първи април започва да се празнува "лъжливата" нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.
Годината в него е разделена на 12 месеца и наброява 365 дни. В него новата година започва през юли - месеца на разливането на Нил. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г.пр.н. еКитайците съставили свой календар през 2700 г. пр. н. е. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои
области продължават да си служат с цикличния, според който новогодишните тържества, наричани Празник на пролетта, траят 3 дни и се честват през февруари.
Гръцката Нова година е наричана олимпийска. Месец юли на 776 г. пр. н. е. бил времето не само на първата олимпиада, но и началото на новата система на измерване на времето.
Годината започвала през юли, но в объркания гръцки календар това можело да се случи и през друг месец. Днес обаче новогодишните бутилки шампанско в Атина гърмят на 1 януари. Продължава >>
<< предишна 1 l 2 l 3 следваща >>
Абонамент за:
Публикации (Atom)