<< предишна 1 l 2 l 3 следваща >>
Източноправославни честват раждането на Спасителя
Коледа е празник, който не свършва изведнъж. Поне така е в православния свят. Тази вечер стотици милиони хора в Русия, Украйна, Беларус, Грузия, Сърбия, Черна гора, Македония, също така и техните сънародници, живеещи в различни точки на планетата, отново ще седнат край постната трапеза в очакване на радостната вест за раждането на Спасителя. Разминаването в датите на отбелязването на църковните празници не е свързано с някакви канонични различия, а е въпрос на астрономия и административни решения. През 1583 г. папа Грегорий ХIII коригира Юлианския календар, който вече е "избързал" с цели 11 дни. Скоро реформата е възприета в целия католически и протестантски свят. В България Грегорианският вариант е въведен през 1916 г. поради необходимостта от синхрон във времето с немските и австро-унгарските ни съюзници през Първата световна война. Тогава след 31 март веднага следва 14 април, защото междувременно са се събрали още два дни разлика. Българската, румънската и гръцката православна църква възприемат Грегорианския календар през 1968 г. (изключение e само великденският празничен цикъл). За това "предателство" и до днес се отправят упреци към Българската православна църква от по-консервативните вярващи и духовници. Тогавашният Свети синод, начело с патриарх Кирил обаче е взел далновидно решение - да празнуваме Рождество с по-голямата част от християнския свят. А и наистина не е християнско да се измъчват вярващите, като посрещат Нова година на постна трапеза. Останалите православни църкви продължават да следват Юлианския календар.
Източници: Gotvarstvo.georgievi.net - koledata.com
<< предишна 1 l 2 l 3 следваща >>
Източноправославни честват раждането на Спасителя
Коледа е празник, който не свършва изведнъж. Поне така е в православния свят. Тази вечер стотици милиони хора в Русия, Украйна, Беларус, Грузия, Сърбия, Черна гора, Македония, също така и техните сънародници, живеещи в различни точки на планетата, отново ще седнат край постната трапеза в очакване на радостната вест за раждането на Спасителя. Разминаването в датите на отбелязването на църковните празници не е свързано с някакви канонични различия, а е въпрос на астрономия и административни решения. През 1583 г. папа Грегорий ХIII коригира Юлианския календар, който вече е "избързал" с цели 11 дни. Скоро реформата е възприета в целия католически и протестантски свят. В България Грегорианският вариант е въведен през 1916 г. поради необходимостта от синхрон във времето с немските и австро-унгарските ни съюзници през Първата световна война. Тогава след 31 март веднага следва 14 април, защото междувременно са се събрали още два дни разлика. Българската, румънската и гръцката православна църква възприемат Грегорианския календар през 1968 г. (изключение e само великденският празничен цикъл). За това "предателство" и до днес се отправят упреци към Българската православна църква от по-консервативните вярващи и духовници. Тогавашният Свети синод, начело с патриарх Кирил обаче е взел далновидно решение - да празнуваме Рождество с по-голямата част от християнския свят. А и наистина не е християнско да се измъчват вярващите, като посрещат Нова година на постна трапеза. Останалите православни църкви продължават да следват Юлианския календар.Източници: Gotvarstvo.georgievi.net - koledata.com
