Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.
В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на (Богоявление)- 6 януари още по времето но император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.
Езически корени на датата 25 декември
Датата 25 декември има мисионерско значение. На този ден народите в Европа, Северна Африка и Мала Азия празнували раждането на своите богове - египетския Озирис (Серапис при гърците и римляните), персийския Митра, гръцкия Дионисий и др. В популярния през 2 и 3 в. в Рим култ на Митра на 25 декември се е празнувал "Деня на раждането на Непобедимото Слънце" (Dies Natalis Solis Inviciti), а римският император, който в 270 г. утвърждава този празник с указ, се е утъждествявал със слънцето. Вплетени са преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен
цикъл и раждането на света отново, завъртането на слънцето и на деня към светлина и пролет с новата вяра за раждането на духа, поглеждането към истината и светлината. Упреквали християните, че празнуват в един и същ ден с езичниците, а св. Августин отговорил: "Ние празнуваме не както неверниците зачитат слънцето, а този, който е създал слънцето."
Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей
Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга си дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), Продължава >>
Източници: koledata.com
Езически корени на датата 25 декември
Датата 25 декември има мисионерско значение. На този ден народите в Европа, Северна Африка и Мала Азия празнували раждането на своите богове - египетския Озирис (Серапис при гърците и римляните), персийския Митра, гръцкия Дионисий и др. В популярния през 2 и 3 в. в Рим култ на Митра на 25 декември се е празнувал "Деня на раждането на Непобедимото Слънце" (Dies Natalis Solis Inviciti), а римският император, който в 270 г. утвърждава този празник с указ, се е утъждествявал със слънцето. Вплетени са преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен
цикъл и раждането на света отново, завъртането на слънцето и на деня към светлина и пролет с новата вяра за раждането на духа, поглеждането към истината и светлината. Упреквали християните, че празнуват в един и същ ден с езичниците, а св. Августин отговорил: "Ние празнуваме не както неверниците зачитат слънцето, а този, който е създал слънцето."
Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей
Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга си дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), Продължава >>
Източници: koledata.com
