събота, 30 ноември 2013 г.

Кои са най-съществените разлики между Дядо Коледа и Дядо Мраз

<< предишна  1 l 2  следваща >>


1. Шапката

- Дядо Мраз има шапка, обшита с кожички. Дядо Коледа носи нещо като нощна шапчица с помпон.

2. Брадата

– на Дядо Мраз е дълга до пояса, а на Дядо Коледа – по-къса и лопатовидна.

3. Горната дреха

– Дядо Мраз е облечен в дълга топла шуба с червен, син или бял цвят, а Дядо Коледа - в къса куртка, задължително в червен цвят (цветът на Кока-Кола).

4. В ръцете

– Дядо Мраз носи вълшебна тояга (сребърна или кристална), обикновено завършваща със стилизирано изображение на полумесец или бича глава - символ на власт, плодородие и щастие. Дядо Коледа не държи в ръцете си нищо.

5. Коланът

– Дядо Мраз има бял или цветен пояс, а Дядо Коледа носи колан с тока.

6. Панталоните

– Дядо Коледа има панталони (бричове), а тези на Дядо Мраз не се виждат под шубата. Според легендата и ризата, и панталоните му трябва да са снежнобели, ленени, украсени с геометрични орнаменти и да символизират чистота.

7. Ботушите

– Дядо Мраз е обут с бели ботуши (може да са червени или някакъв друг цвят, но в никакъв случай черни), а Дядо Коледа – с черни.

8. Аксесоарите

– Дядо Коледа носи очила, а Дядо Мраз – не, неговото зрение е превъзходно. Дядо Коледа пуши с лула (напоследък този детайл се среща все по-рядко), а Дядо Мраз води здравословен начин на живот.

9. Фигурата

– Дядо Мраз е висок и строен, докато Дядо Коледа е възпълен и има бирено шкембенце.

10. Транспортното средство

– Класическият Дядо Мраз се движи пеш, а съвременният – на шейна, в която са впрегнати три коня. Дядо Коледа се вози в шейна, теглена от елени.

11. Помощниците

– На Дядо Мраз помага внучката му Снежанка, облечена винаги в бяло, а на Дядо Коледа – елфи (джуджета) с шапки със звънчета на главите.

12. Навиците

– Дядо Мраз винаги чука на вратата и чака да го поканят в дома, където изисква от децата да му изпеят песничка или да му кажат стихче, преди да им раздаде подаръците. Той много обича да се весели и даже да танцува с тях. Докато Дядо Коледа оставя подаръците на прозореца или се промъква тайно крадешком, докато хората спят, и ги крие под елхата или в чорапите, окачени край камината.


<< предишна  1 l 2  следваща >>

Свети Николай - част 2

<< предишна 1 l 2  следваща >>

На Възкресение Христово в Никодимия в храма били изгорели 20 000 души. Мнозина били хвърлени в затворите. Затворен бил и епископ Николай. Спасително се оказало времето на Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството. През 325 г. бил свикан Първият вселенски събор в Никея. Присъствали всичките тогавашни 318 епископи. Огромна заслуга за разбирателството, постигнато след дълги дискусии на този събор, имал епископ св. Никола. Всичките му дела до края на живота му през 342 г. имали цел да умиротворяват, да закрилят, да дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, наричали го Чудотворец. 


Погребали го в катедралата на Мира и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление. През средновековието 1099 г. мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия където се пазят и до днес. По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма "Св. Николай" в София и Созопол. В България се празнува Никулден — на 6 декември (Никулден) и на 9 май - (Св. Николай Летни). В Германия, Холандия и Белгия празникът е на децата. Те слагат обувките си навън и, ако са били послушни през годината, ще открият в тях шоколади, бонбони и подаръци. Но ако децата били лоши през годината ще видят в обувките си въглени и съчки.  Източници: Уикипедия, Koledata.com 

<< предишна 1 l 2  следваща >>


петък, 29 ноември 2013 г.

Свети Николай

<< предишна 1 l 2  следваща >>

Николай Чудотворец (Свети Николай Мирликийски, Свети Никола) е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците.
Българското име на светеца е Никола. "Николай" е русизъм, който се налага след църковните реформи на руския патриарх Никон през 1654 г. Дотогава името на светеца на руски се произнася като "Нико́ла", а на украински - "Микола". Николай Мирликийски е роден през втората половина на III век. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патра, приел племенника си в храма и оттук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от повечето свои събратя светци Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш без никой да знае затова, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил. Преданието разказва как спасил един обеднял човек с три дъщери. Когато изгубил всичките си пари, човекът бил решен на всичко, да продаде дъщерите си дори. Но светецът не позволил това да стане. Една нощ разореният получил неочакван дар - кесия с жълтици.


С нея оженил едната си дъщеря за богат жених, заживяла тя добре. После получил нов дар - кесия с жълтици и за втората си дъщеря. После - за третата. Накрая и за себе си намерил жълтици. Хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях. Сигурно оттогава почитат св. Николай като закрилник на имота и парите. Веднъж тръгнал да се поклони на Божи гроб. В морето се разярила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Николай възкресил моряка и с молитва успокоил морето. Оттогава пък трябва да е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците. В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий св. Николай бил епископ в град Мир. Много мъчения и смърт видели очите му. Продължава >>

<< предишна 1 l 2  следваща >>

Лапландия - част 3

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>


Елените всъщност се отглеждат не за друго, а заради месото и кожата им. Месото им има специфичен вкус, който не всеки чужденец харесва, но хората тук редовно похапват. В Лапландия, както в цяла Финландия, ще ви гостят със сьомга, приготвена по най-различни начини, и с пай с горски плодове. За Коледа пък ще ви направят сладки с канела.В Рованиеми има още едно място, което не е за пропускане - музеят "Арктикум". Тук ще научите всичко за Лапландия и полярните области. Ще видите животинските видове, които се срещат тук, и ще чуете песните на саами - коренното население на Лапландия. За него ще научите най-много в специализирания музей в Инари, но за целта трябва да "се качите" още на север.




Ако имате късмет, докато сте в Лапландия, ще видите и Северното сияние - естествено светлинно шоу. То се появява в 200 нощи годишно, но за съжаление не може да се наблюдава, когато е облачно. Играта на формите и цветовете му трудно се описва с думи. Просто трябва да се види. В Рованиеми разказват, че най-запалени по Северното сияние са японците. Те дори имат специален софтуер на мобилните си телефони, който ги кара да звънят и да ги будят, когато сиянието се появи. Когато видят Северното сияние, ескимосите вярват, че духовете играят на топка с череп на морж. Викингите пък вярвали, че духовете отвеждат мъртвите в царството на изобилието.Тръгнете ли за Лапландия, не забравяйте, че от декември до февруари минималната температура тук пада до минус 20 градуса. Но пък почти навсякъде може да наемете ски-екипировка. Разбира се, цялата област е пълна с хотелчета и хижи, където може да пренощувате. Излишно е да споменаваме, че щом сте във Финландия, сауната е задължителна.

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Лапландия - част 2



Или поне така разказва Дядото. За спомен оттук можете да отнесете снимка с Добрия старец, която ще ви направи джудже. Селото на Дядо Коледа определено ще развълнува децата, но далеч не е най-интересното място, което може да посетите в Лапландия. Прагматично погледнато, то може да ви се стори прекалено комерсиално ориентирано и дори кичозно. Фермите за елени са нещо съвсем друго. Статистиката показва, че в Лапландия живеят повече елени, отколкото хора. Те са полудомашни животни, което означава, че всеки елен си има собственик и е маркиран. От друга страна обаче, животните се скитат свободни. Във фермите се прибират само през най-студените зимни дни, когато не могат да намерят нищо за ядене в природата. Затова не е изключено както си вечеряте например през прозореца да надникне някой любопитен елен. Те не са опасни и срещата с тях винаги е приятна.





Всеки, преминал Полярния кръг, трябва да бъде "кръстен", обясняват местните хора. Във фермата Напапиирин, недалеч от Рованиеми, кръщенето се прави в иглу. Всеки гост получава рога, нарисувани с въглен върху челото си, за да е здрав, и прах от еленови рога. За него казват, че действа като виагра. След това трябва да опита дали може с ласо да хване някой от елените. За улеснение и на гостите, и на елените ласото се хвърля по пън, на който са сложени чифт рога. После естествено получавате сертификат, че сте минали Полярния кръг.


Лапландия - част 1

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>


Много хора мислят, че Лапландия е самостоятелна държава. Сигурно заради духа, който носи. Или пък защото Дядо Коледа живее там. Всъщност Лапландия е област на Финландия. Не най-населената, но най-голямата и почти цялата зад Северния полярен кръг. И това, че през зимата тук има месеци, в които слънцето не се показва, не означава, че животът замира. Напротив. Това е най-веселото време, пълно с туристи и омайващо с коледното си настроение.Атмосферата в селището му може да ви пренесе в коледното време, дори и да го посетите през август. Отвсякъде се чуват коледни песни. Пълно е с хора. А пощенската станция работи на пълни обороти. Ако сте решили да пратите картичка оттук, внимавайте в коя точно пощенска кутия ще я пуснете. Картичките, сложени в жълтата, се изпращат веднага, а пуснатите в червената, се събират и се изпращат точно за Коледа. Естествено със специалното клеймо на Дядо Коледа. Всяко година в Лапландия пристигат все повече и повече детски писма. През 2004 г. те са били 500 000.



Казват, че е достатъчно в полето за получател да пише "Лапландия, Дядо Коледа" и писмото ще бъде доставено. От пощенската станция пък обясняват, че ако писмото не е просто изреждане на коледни желания, а написано като за приятел, Дядо Коледа отговаря. Пликовете от детските писма се продават и парите отиват в сметка на УНИЦЕФ.Самият Дядо Коледа е на разположение всеки ден от годината. Той приема в офиса си - пещера. По стените на коридора, който води към него, са закачени снимки на президенти, актьори и други известни личности, приседнали до Дядо Коледа. По рафтовете в кабинета му пък са подредени огромни книги, в които са записани пакостите и добрите дела на всички деца по света.

<< предишна  1 l 2 l 3 следваща >>

Дядо Мраз

<< предишна  1 l 2  следваща >>

Дядо Мраз е източноевропейският вариант на добрия старец с подаръците. В славянската митология олицетворява зимните студове. Създаването му като задължителен персонаж на новогодишния (а не на коледния!) празник става в края на 30-те години в съветска Русия, когато след няколкогодишна забрана елхата отново е разрешена.Обикновено е облечен в червена, синя или бяла шуба, има дълга бяла брада и държи вълшебна тояга в ръката. Вози се в шейна, теглена от три коня. Неразделен негов спътник е внучката му Снежанка, която обикновено е изобразена с бяло или сребристо кожухче.



В миналото Дядо Мраз бил много суров и жесток. Той не само дарявал тези, които заслужавали, но и наказвал провинилите се – можел с един удар на тоягата да замрази някого до смърт. Живеел в ледена къща в страната на мъртвите. Днес той живее в град Велики Устюг (Вологодска област). С годините характерът му става по-мек, а в наши дни вече се възприема като добрия вълшебник с пълната с подаръци торба. Счита се за покровител на горите и планините, за които се грижи като добър стопанин. Всички животни – от малките зайчета до вълците и мечките, му се подчиняват безпрекословно.  Кои са най-съществените разлики между Дядо Коледа и Дядо Мраз вижте тук! Продължава >>

<< предишна  1 l 2  следваща >>

Дядо Коледа - част 4

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4  следваща >>



"    Венецуела: San Nicolas
"    Германия: Weihnachtsmann или heiligen Nikolaus
"    Бразилия:Papai Noel
"    Дания: Julemanden
"    САЩ: Santa Claus
"    Финландия: Joulupukki
"    Франция: Pere Noel
"    Англия: Father Christmas
"    Исландия: Jolasveinn
"    Италия: Babbo Natale
"    Норвегия: Julenissen

"    Холандия: Sinterklaas
"    Португалия: Pai Natal
"    Румъния : Mos Craciun
"    Русия: Дед Мороз (Морозко) или Санта Клаус
"    Сърбия: Deda Mraz
"    България: Дядо Коледа
"    Швейцария: Christkind
"    Австрия: Christkind (Christ child)
"    Естония: Jouluvana
"    Швеция: Jultomten
"    Украйна: Svyatyy Mykolay
"    Уелс: Sion Corn
"    Канада: Santa Claus; Pere Noel
"    Ирландия: Santa Claus
"    Турция: Noel Baba
"    Полша: Swiety Mikolaj / Mikolaj ("Saint Nicholas")
                                    "    Латвия: Ziemassvetku vecetis ("Christmas pop")
                                       "    Белгия: Sinterklaas


Дядо Коледа - част 3

В дните преди Рождество Христово къщата е посещавана ежедневно от над 5000 души, като голяма част от хората, които идват, са от Япония и Европа. Домът на добрия старец е разположен на няколоко километра извън столицата Рованиеми - в градчето Корвантунтури. Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, а дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пистига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт - Елеонор. Малко преди да пристигне, съпругата на Рузвелт, на 9 километра от Рованиеми, в Корванунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия. Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за "официалната столица на Дядо Коледа". В Рованиеми, освен дома на Дядо Коледа, неговия офис и пощата, е издигнат през 1996 г. и увеселителният парк "Санта парк". Целта е да се удебят и най-скептичните деца в съществуването на Дядо Коледа.



Развлекателният център може да приеме до 50 000 души в седмиците преди Рождество. Туристическата атракция работи активно от ноември до януари. Понякога "Санта парк" отваря врати и през лятото, но само в случаите, когато има желаещи да разгледат увеселителния парк. Паркът представлява огромна пещера, в която са поставени въртележка, както и многобройни сергии на джуджетата с различни сувенири и украшения.

Имена на дядо Коледа в различните страни

"    Maкедония: Дедо Мраз
"    Аржентина, Колумбия, Испания, Парагвай, Перу и Уругвай: Papa Noel
"    Чили:Viejito Pascuero
"    Коста Рика: Colacho
"    Мексико: Santa Claus
"    Пуерто Рико: Santa Claus произнася се "Santa Clo"
"    Доминиканска република: Santa Claus произнася се "Santa Clo"  
                                                                                            Продължава >>

Дядо Коледа - част 2

През 1869 година излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс. Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм. Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя. Ето как вестник "Ню- Йорк Таймс през 1927 година описва Санта Клаус: "Пред младите жители на Ню-Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди. Художникът по рекламата на фирма "Кока кола", Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания "Санта Клаус също пие кока-кола" едва през 1931 година. Освен бутилката с кока кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение но обширна рекламна кампания. Сега Санта Клаус е част от празника в много домове в Западна Европа. Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината, и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Нова година.



Според някои версии българското название "дядо Коледа" произлиза от латинското име Календи, с което се означават първите дни на всеки месец.В древността на Балканите са се чествали със специален празник Календите на месец януари, споменати като езически празник в каноните на VI (Трулски) Вселенски църковен събор през 692 г. От името на този празник произлиза името на българската Коледа, а от там се пренася и върху митичния старец, носещ подаръци около Нова година. В традиционното празнуване на Коледа не е съществувал обичай на получаване на подаръци. По време на комунистическия режим в България дядо Коледа е преименуван на дядо Мраз и вместо на Рождество Христово, носи подаръците на Нова година.
Нова година. Той посещава училища, детски градини и домове. Всички деца го чакат с нетърпение. Той носи със себе си огромна торба, пълна с подаръци. Всяко дете трябва да каже някакво стихотворение или да изпее песен, за да получи подарък. Според легендата, дядо Коледа живее на Северния полюс или в Лапландия заедно с елфи или джуджета, които му помагат за изработването на подаръците за децата. Той лети с вълшебна шейна, карана от елени, и носи подаръци на послушните деца. Елените са: Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф. Докато децата спят, той се промъква тихо през комина и оставя подаръците под коледната елха. Домът на Дядо Коледа в Лапландия се е превърнал в голяма туристическа атракция. Продължава >>

Дядо Коледа - част 1

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l  следваща >>

Дядо Коледа, известен по света още като Санта Клаус, Свети Николай, Крис Крингъл и дядо Мраз, е едновременно исторически и митологичен герой, чието име се свързва с носенето на подаръци на Рождество Христово. Представян е като закръглен старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло. Някои считат, че съвременният образ на дядо Коледа е създаден от компанията Кока Кола (Coca Cola), която в рекламите си изменя образа на свети Николай. Дядо Коледа невинаги е бил такъв, какъвто го познаваме днес. В древността човекът, който раздава подаръци, се наричал свети Николай.Той е роден в земите, където днес се намира Турция, през 300-а г. Бил роден в богато семейство, но много малък останал сирак, тъй като родителите му починали. Николай израснал в манастир и когато бил едва 17-годишен, станал най-младият свещеник. Невероятно много истории описват неговата щедрост. Той раздал фамилното богатство под формата на подаръци на всички нуждаещи се, като най-щедър бил към децата. Според легендите Николай пускал торби с подаръци през комините или пък ги хвърлял през прозорците. Начинът, по който раздавал подаръците, и до днес е останал непроменен. По-късно Николай бил ръкоположен за епископ, а шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка. След смъртта му той бил провъзгласен за светец. Образът на свети Николай се свързва с щедростта и добротата и той се смята за първообраз на съвременния Дядо Коледа.


На Запад и в Америка по традиция се смята, че подаръците носи свети Николай. През 1804 година в Ню-Йорк под патронажа на Свети Николай било основано историческо общество. През 1809 година във Вашингтон Ирвинг публикувал сатирическата "История на град Ню-Йорк", където иронизирал холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със свети Николай, пристигнали в Ню-Йорк от Холандия). Всяка година в деня на свети Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца, висока, в дълга мантия, и пеели песни за свети Николай - Занкта Клаусе (Sinterklaas). През 1822 година друг жител на Ню-Йорк Клемент Кларк Мур написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена. Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина.  През 1841 година във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си наел човек и го облякъл като Санта Клаус. Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин. През 1863 година карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди облечен от глава до пети в кожи. Продължава >>

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l  следваща >>

Добави в Svejo

40 Красиви Коледни Тапети 1920 X 1200 - Част 2





Даунлоуд

- Коледни Уолпейпъри

- Коледни Скрийнсейвъри

- Коледни Банери

- Коледни Снимки

- Коледни Картинки

- Коледни Анимирани Картинки

- Коледни Звуци







40 Красиви Коледни Тапети 1920 X 1200 - Част 1





Уолпейпъри


40 Красиви Коледни Тапети 1920 X 1200 - Част 2 - 29.11.2013

40 Красиви Коледни Тапети 1920 X 1200 - Част 1 - 29.11.2013






сряда, 27 ноември 2013 г.

Иисус Христос - част 5

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>


В българските църковни и научни издания общоприета форма е Иисус, но в по-популярни български издания много често се среща и формата "Исус", въведена в обращение от протестантските преводи на Евангелията и от историческата и популярна литература от годините на комунизма. Формата "Исус" е подобна на старата руско-църковнославянска форма, поправена през 17 в. от руския патриарх Никон на "Іисус" и заменена след последната реформа (след Първата световна война) на "Иисус". В Русия допълнителната буква "и" става една от най-важните причини за схизмата на староверците.

Източници: Уикипедия ; Koledata.com


<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>


Иисус Христос - част 4

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>


Историчност

Някои учени различават историческата личност Иисус Назарянина от Иисус Христос (Божия син). Науката, която се занимава с теологичните аспекти на Иисус Христос, се нарича христология. Историческият скептицизъм и въобще привеждането на исторически доказателства за Иисус Христос се смята от консервативното православно богословие, както и от консервативната западна теология, за противно на вярата. Достоверността на историческите свидетелства са предмет на спор и до днес. Литературата на тема "християнство" е необозрима, както и мненията и подходите към нея, които стигат до крайности. Като исторически извор от началото на 2 век най-често се цитира римският историк Йосиф Флавий (Йосеф бен Маттитияху), роден през 37 г. в знатно юдейско семейство. В "Юдейското минало" или "Древности" в главата за управлението на Пилат (XVIII. 33), той пише: "По това време живял Иисус, мъдър човек, ако изобщо може да бъде наречен човек. Той извършил удивителни дела и привлякъл към себе си много юдеи и много елини (езичници). Той бил Христос (месия). По донос на първите ни хора Пилат го осъдил на разпъване, но тези, които от самото начало го възлюбили, му останали верни. На третия ден той им се явил жив. Божи пророци предрекли това и много други негови чудеса. И до днес съществуват наричащи себе си християни, които се наричат така по неговото име.



Друг вариант на този текст, който се смята за по-близък до загубения оригинал звучи така: "По това време живял мъдър човек на име Иисус. Той живеел достойно и се славел с добродетелта си. И много хора от юдеите и от други народи станали негови ученици. Пилат го осъдил на разпятие и смърт. Но онези, които станали негови ученици, не се отрекли от учението му. Те съобщили, че той бил жив и им се явил три дни след разпването му. Предполагат, че той бил Месия, за когото пророците предсказвали чудеса." Спорно е авторството на Йосиф Флавий върху въпросния
текст. Има предположение, че текстът е внесен по-късно от преписвач.

Името според православната традиция

В най-старите старобългарски паметници се среща транслитерацията Исоусъ Хрьстосъ както и Иисоусъ Хрьстосъ, но рядко, понеже в ръкописите често употребявани имена и думи се съкращават - в случая ИС, ИСЪ, Исви, Исвъ и съответно Хрьстъ, Хса, Хсоу, Хоу. На иконите задължително се пише гръцката монограма IC ХС. В Речник на Светото Писание, Цариград 1884 г. е написано "Іисус". Продължава >>


Иисус Христос - част 3

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

До 30 годишна възраст Иисус живее в дома на Йосиф и майка си Мария в малкия град Назарет. На 12 години отива на празника Пасха в Йерусалим и тълкува Библията сред книжниците в храма. Йосиф е дърводелец и Иисус също е бил дърводелец. Кръстен е (Богоявление (Йордановден) на 30 г.(28 г. след Хр.) в реката Йордан от Йоан Кръстител, след което се отправя в пустинята на 40 дневен пост и е изкушаван там от Сатаната. Започва да проповядва в родната Галилея и събира около себе си 12 ученици - (апостоли). (Христос проповядва повече от 3 години, извършва изцеления и чудеса.) На брака в Кана Галилейска извършва първото чудо, пребивава след това няколко дни в Капернаум, където изцелява сина на един велможа (Йоан 4, 46-54). На 1 април 783 г. (от основаването на Рим), 6 дни преди Пасха (Връбница), влиза заедно с апостолите в Йерусалим, прогонва търговците от храма, проповядва там и предизвиква враждата на юдейските първосвещеници, книжници и старшини, особено на фарисеите. В сряда на 4 април, (Юда) един от учениците му, го предава за 30 сребърника на синедриона. Христос се отправя от Витания, където извършва най-голямото чудо (Възкресение Лазарево (Лазаровден)), в Йеруслаим, за да празнува Пасха с учениците си. При Тайната вечеря извършва тайнството на Евхаристията с хляб и вино. В полунощ отива в Гетсиманската градина край Йерусалим заедно с апостолите Петър, Яков и Йоан (Молитва за чашата; Преображение Господне).



Между втурналата се в градината тълпа е Юда Искариотски - един от апостолите, който целува Христос, което е уговорен знак за разпознаване. Христос е пленен и отведен в двореца на Анна (Аннан), след това при първосвещеника Кайфа, под чието председателство свиканият синедрион осъжда Христос на смърт. Римският прокуратор Пилат Понтийски отначало не желае, но е заплашен с обжалване до Рим и накрая потвърждава смъртната присъда. В петък около 09 ч. (третия час = 06 ч. + 3 часа). Христос, заедно с двама разбойници, е отведен от римски войници и разпънат на кръст на хълма Голгота в Йерусалим. Издъхва след 6 часа около 15.00 ч. (деветия час - виж Библията - Матей 27:46). Приема се, че Исус Христос е починал около 30 г. Двама члена на синедриона - Йосиф Ариматийски и Никодим - получават от Пилат разрешение да снемат тялото от кръста и го погребват в семейната гробницата на Йосиф близко до Голгота. В неделя Христос възкръсва Пасха. Мария Магдалена и други жени Мироносици (Пасха на Мироносиците), отправили се още до разсъмване да помажат тялото на Христос, намират гроба празен. След възкресението Христос се явява първо на Мария Магдалена, а след това и на много свои ученици. На 40-я ден Христос в присъствие на своите ученици се възнася - Възнесение Господне (Спасов ден).  Продължава >>


Иисус Христос - част 2

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

История

След смъртта на Ирод Велики Палестина е разделена на четири провинции (тетрархии). В 6 г. на н.е. Юдея и Самария се управляват от прокуратор, назначен от римския император. Населението е етнически разнолико - гръцки градове с еврейски гета в центъра им. Възможно е Иисус да е говорил и на гръцки, макар че Юдея е център на юдаизма и арамейския език. Някои учени твърдят, че иврит все още е бил жив език и арамейският не го е изместил напълно, така че е възможно майчиният език на
Иисус да е бил иврит, а не арамейски. В гръцките градове, разположени по търговските пътища често се случват погроми над евреите, от друга страна самаритяните ограбват и убиват галилейците, които минават на път за Йерусалим през техните територии. Еврейската общност е разделена богати и бедни, на много политически групи и секти. В Талмуда се казва: "Израел падна под робство затова, защото в страната се появиха 24 разновидни секти". Садукеите, начело с първосвещениците, водят мирна политика с римляните и образуват мощна социална група. В Йерусалим има 20 хиляди свещеници, освен това много левити - служители в храма, при население 120-150 хиляди души. Първосвещениците в Юдея събират огромни данъци. Голяма юдейска секта са набожните фарисеи, фанатично вярващи в идващия месия, който ще ги освободи от римско робство. 


Появяват се най-различни лъжемесии и пророци, което води до чести народни вълнения, потушавани жестоко от римляните. Йосиф Флавий пише, че веднъж в Йерусалим са били разпънати на кръст общо 2 000 души. Възникват терористичните организации на зилотите и сикариите, които започват борба на живот и смърт с римляните и техните помагачи. В такава обстановка, стигаща до междуособни войни, идва от далечна Галилея в Йерусалим Иисус. Укорявяйки юдеите и свещениците в проповедите си и изпъждайки търговците от двора на храма, той се намира в смъртна опасност.

Живот и учение според древни текстове

Според четиримата Евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан (канонично евангелие) и множеството апокрифи Иисус Христос е известен на Дева Мария от архангел Гавриил (Благовещение) и роден (Рождество Христово) в г. Витлеем, в областта Галилея в северна Палестина. Най-често наричаните рождени дати са 754 и 749 г. след основаването на Рим (753 г. пр. н.е.). Младенецът е обрезан по еврейски обичай (Обрезание Господне)на 8-я ден след раждането му и е наречен Иисус. На 40-я ден Богородица и Йосиф го въвеждат пак по стар обичай в храма (Сретение Господне). Продължава >>


Иисус Христос

<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>


Иисус Христос или Исус Христос 4 г. пр.н.е. - 29/36 г. сл.н.е., известен още като Иисус от Назарет или Иса (на араб.), е едно от трите лица на Бога в християнството и пророк в исляма. Името Иисус е гръцката форма на арамейското име Йешуа (Спасител), а Христос е гръцки превод на Машия (Месия - Помазаник или Божи Избраник). Помазването на даден човек е символ на това, че Святия Дух идва върху този човек и го прави способен да извърши делото дадено му от Бога. Много хора в Библията са наречени Хриатос - помазаници на Бога: Давид,Саул, Навуходоносор и др.
Всичко това кулминира в личността на най-великия Божий помазаник - Иисус.

Основен източник на информация за живота и учението на Иисус са четирите канонични евангелия на Новия завет: на Матей, Марко, Лука и Йоан. Повечето библейски изследователи и историци са единодушни, че Иисус е еврейски учител от Галилея, считан за лечител, кръстен от Йоан Кръстител, обвинен за противодържавна дейност срещу Римската империя и по заповед на римския прокуратор Пилат Понтийски осъден на смърт чрез разпъване на кръст. Тъй като евангелията не са написани непосредствено след смъртта на Иисус, малцина учени поставят под въпрос историческата личност Иисус. Християнското гледище за Иисус (обект на христологията) е разностранно и сложно. Иисус Христос се почита от мнозинството християни като Син Божи,



Въплъщение на Словото Божие и Второто лице на Светата Троица, изпратен да донесе спасение и помирение с Бога чрез изкупление на човешките грехове. Нонтринитаристичните християни приемат редица други интерпретации относно божествеността на Иисус. Християните вярват, че Иисус е роден от девица, разпнат е и е погребан в гробница, възкръснал е на третия ден от смъртта си и се е възнесъл в рая, където ще седи отдясно на Отца до деня на Второто пришествие. Наред с това се вярва, че е извършил редица чудеса, изпълнявайки библейските пророчества. В исляма Иисус (на арабски Иса) е един от най-обичаните и важни пророци, носител на божествените писания и Месия.  За разлика от християнството обаче, мюсюлманите не вярват в разпването и божествения произход на Иисус. Според исляма Иса е жив на небето  и ще се върне на земята като Месия, придружен от Махди, след като земята се потопи всецяло в грях и несправедливост.  Продължава >>


<< предишна  1 l 2 l 3 l 4 l 5  следваща >>

вторник, 26 ноември 2013 г.

Снимки

2013

- Коледната елха 2013 в София - 02.12.2013

- Коледната елха в Пловдив 2013 - 02.12.2013

Първи сняг 2013 в София! - 26.11.2013

2012

Борисовата Градина в София 2012 - 21.11.2012

Честит първи сняг 2013 в София!


Честит първи сняг! В София снегът образува малка покривка през нощта. От ранните часове на деня големите булеварди се обработват с препарати срещу заледяване, съобщи БНТ.Снегорините преминават приоритетно по трасетата на градския транспорт и през големите булеварди.И все пак малки и големи се радваха на красивите снежинки и снежна София.   

Снимка - Pressadaily.bg

Снимки на снежна София - 26.11.2013


Снимка - Pressadaily.bg











Снимки - sinoptik.bg

Споделете