събота, 22 ноември 2014 г.
Никулден - част 2
На 6 декември шаранът не е просто гозба, а ритуал - своеобразно жертвоприношение към светеца, благодарност за закрилата в премеждия, надежда за добруване и радост, молитва за здраве и берекет. На масата се поставят и различни обредни хлябове и много постни ястия. Трапезата не се вдига цял ден и до късно през нощта е на разположение на домакини и гости. Костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката. Българите почитат Св. Николай и като пазител на семейството, жилището и добротата. В западните райони на страната се съхраниха традициите да се празнува на този ден "такси", "служба" или "управител" - специално посещение на най-старите членове на рода в къщата на именника за "нощна служба". Това посещение се прави от група на неженени момчета и неомъжени момичета, които обикалят домовете на роднините и ги канят на "служба".
На входа на къщата на именника, гостите обикновено казват, "Свети Никола да ни помогне!". Най-старият мъж повдига високо над главата хляба и го благослави. След обилна трапезна вечеря по-възрастните мъже отиват към следващият именник на гости за да "празнуват службата" и така нататък, докато не посетят всички роднини, а това много често отнема цялата нощ чак до сутринта. Към групата често се присъединяват и младите мъже, най-вече в подкрепа на по-възрастните членове на рода (които народа нарича "пияните старци"), в тази тяхна трудна "служба" ... Обредността през този ден има и сватбен характер. Момичетата, които ще се омъжват ходят сутринта на църква. Вечерта танцуват хоро пред всички хванати за ръце (хоро от девойки), а младежите и техните родители ги наблюдават отстрани и избират булката.
Източник: Praznici.eu
